О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София , 17.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията З. Първанова
гр. дело №1888/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. и В. Л. Д., [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Г. Ю., срещу решение №2915 от 18.07.2013г. по гр. дело №381/2013г. на Благоевградския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят следните въпроси : Следва ли въззивната инстанция да поправи допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в погрешно разпределяне на доказателстевната тежест в доклада. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила при неточен и непълен доклад. Какви са процесуалните задължения на съда при непълен доклад.Дължи ли се защита на собственика в случаите, когато нарушението е преустановено към датата на последното по делото заседание.Може ли по реда на чл.109 ЗС да се иска премахване последиците от неправомерни действия чрез заплащане на разноски по възстановяване на повредите в имота. Следва ли при преценка възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът да обсъди всички обстоятелства по делото, а не само §2 ДР Наредба №1/2004г. Твърди се, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Прилагат се съдебни решения.
Ответниците по касационната жалба З. Т. С. и К. В. С. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С обжалваното решение е отменено решение №415/2012 г. по гр. дело №1044/2012г. на Районен съд – Сандански в частта, с която отхвърлен искът по чл.109 ЗС за преустановяване действията по отваряне капандурата на покрива на жилищна сграда – северен калкан, находяща се в имот идентификатор 65334.300.2156 по КК на [населено място].Постановено е друго, с което този иск е уважен. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС, предявени от Д. В. Д. и В. Л. Д. срещу К. В. С. и З. Т. С. за осъждане да преустановят действията по складиране на дървен материал на тавана, да зазидат отворената в средата на терасата си дупка за изтичане на вода, да премахнат цветната алея от страничната стена на гараж с идентификатор 65334.300.2156.4 по КК и да премахнат последиците от неправомерните си действия като заплатят разноските по възстановяване на повредите в имота на ищците чрез заплащане на 1000 лева. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, техническа експертиза, както и релевираните във въззивната жалба оплаквания и е възприел по реда на чл.272 ГПК мотивите на първоинстанционния съд като е приел, че искът с правно основание чл.109 ЗС е неоснователен с изключение на частта му за преустановяване действията по отваряне капандурата на покрива на жилищната сграда. Не са доказани останалите твърдяни от ищците действия, с които ответниците да им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Въззивният съд е приел за установено, че още преди завеждане на иска ответниците са отстранили отвора /дупката/ на терасата, както и алеята с цвета до стената на гаража, поради което твърденията на ищците са изцяло неоснователни. Складирането на дървен материал в таванското помещение на сградата, ползването на което е разпределено между страните,ведно от заключението на СТЕ, не представлява такова натоварване на стоманобетонната плоча, което да е опасно за сградата. По реда на чл.109 ЗС ищецът не може да претендира стойност на разноски за премахване последиците от неправомерни действия, в какъвто смисъл е уточнената от ищците претенция.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице нито едно от сочените основания на чл.280, ал.1 ГПК за касационно обжалване. Въпросите за това дали въззивният съд следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото е решен в съответствие с приетото в ТР№1/2013г. по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК. Съобразно т.2 от същото въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първоинстанционния съд нарушения при докладване на делото.В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. След като касаторите не са релевирали обосновани оплаквания във въззивната жалба във връзка с доклада и разпределянето на доказателствената тежест, то тези въпроси не могат да поставят за първи път пред касационната инстанция. Неотносими са въпросите, свързани с прилагане разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че още преди завеждане на иска ответниците са отстранили отвора /дупката/ на терасата, както и алеята с цвета до стената на гаража, поради което твърденията на ищците са изцяло неоснователни. Въпросите за заплащане разноските по възстановяване на повредите в имота също не са обусловили изхода на делото. Това е така, защото въззивният съд е приел, че не е сезиран с иск по чл.45 ЗЗД, а с иск по чл.109 ЗС, който не включва претенция за парично обезщетение за понесени вреди. Въпросите за приложението на чл.78,ал.5 ГПК при направено възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е решен в съответствие с приетото в т.3 от ТР№6/2012г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК. Съгласно разясненията в същото ТР при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер след преценка на съотношението между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото за конкретния случай. В случай въззивният съд е извършил такава преценка при присъждане на направените разноски.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на искане и данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2915 от 18.07.2013г. по гр. дело №381/2013г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: