Определение №276 от 7.5.2009 по ч.пр. дело №301/301 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 276
 
София 07.05.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година в състав:
 
 
      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 
ч. т. дело №  301/ 2009   год.
 
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” ЕАД – гр. П. срещу Определение № 343 от 8. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 694/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 218 от 8. Х.2008 г. по т.д. № 129/ 2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е върната исковата молба и в полза на ответника са присъдени разноски 6900 лв. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени в частта за присъдените разноски.
С Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание за допускане на обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като излага, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с константната практика на съдилищата – обжалваното определение противоречи на Определение № 343 от 8. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 694/ 2008 г. на СГС.
Ответникът по частната жалба К. “П” Е. – гр. П. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е върната исковата молба и са присъдени в полза на ответника разноски по делото, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е прекратено производството по делото поради невнасяне на следващата се държавна такса и ищецът е осъден да заплати на ответника 6 лв. – разноски по делото. Изложени са съображения, че ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, за което му е дадена възможност и че правилно е осъден да заплати на ответника разноски 6900 лв. – представеният договор за правна защита и съдействие удостоверява изплатено адвокатско възнаграждение за представляване във всички инстанции на ответника от адвокат и съгласно чл. 78 ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Касационно обжалване на определението в частта за разноските не следва да се допуска, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос е съществен – отнася се за присъдените разноски, но не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК с оглед представеното Определение № 343 от 8. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 694/ 2008 г. на СГС. Всъщност жалбоподателят поддържа, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата и с оглед посоченото определение обосновава довод, че не следва да се приема като доказано приетото от съда, че е изплатена сумата 6900 лв. – адвокатски хонорар по представения Договор за правна защита и съдействие. Въпросът е конкретен и по всяко дело следва да се прави преценка въз основа на представените доказателства налице ли е условието разноските да са заплатени. Дори и да се приеме, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, поддържаното основание не е налице, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса за разноските в съответствие с трайно установената практика на ВКС по този въпрос – присъждат се в полза на страната разноски, когато е налице условието по чл. 78 ал.1 ГПК – разноските да са заплатени. По приложението на чл. 64 ал.1 ГПК (отм.) – разпоредба, съответна на чл. 78 ал. 1 ГПК, е налице трайноустановена съдебна практика на ВКС.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 343 от 8. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 694/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар