О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 11.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.06.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3742/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1490/19.03.2013г.,подадена от Й. В. Р.,чрез пълномощника й адвокат С. С.,против решение № 23/08.02.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№622/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1569/06.08.2012г. постановено по гр.д.№1622/2009г. по описа на Варненски окръжен съд за отхвърляне на иска,предявен от Й. В. Р. против Ц. И. А., Р. Г. А. и К. Р. Д. за предаване владението върху описания в решението недвижим имот,на основание член 108 от ЗС.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с договор,сключен с нот.акт №101,т.VІ,рег №9082,дело №1005/2006г. на ВН №192,ищцата Й. В. Р. закупила процесното жилище от Т. К.,като впоследствие на 28.05.2009г. ,с нотариален акт №175,т.І,рег.№5114,дело №161/2009г. на нотариус С. Д. с рег.№363 на НК,е сключен договор за покупко-продажба на същия имот между ищцата Й. Р., от една страна като продавач, и Ц. А. И. ,по време на брака му с Р. Г. А. и К. Р. Д., от друга страна страна като купувачи-ответниците по предявения ревандикационен иск.Във връзка с възражението на ищцата ,че не е имала воля за продажбата и не е изразила съгласието си за това,по повод оспорване на подписа като продавач от последната по горепосочения нотариален акт,съдът е анализирал данните по изслушаните две съдебно-почеркови експертизи,приети като обективни,мотивирани и компетентни,които съдът е кредитирал изцяло,стигайки до извода,че с оглед установената автентичност на подписа на Й. Р. за продавач в договора,изявлението за продажба на апартамента изхожда от нея и възражението за нищожност на договора на основание чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД е неоснователно.По отношение на ръкописното изписване на пълното име на страните или техните представители в нотариалния акт,съдът е посочил,че същото не се явява елемент от подписа на тези лица,като за авторството на изявлението за продажба е меродавен положения подпис,за който е приел за доказано по делото,че е на ищцата.Наред с това съдът е отбелязъл,че по отношение на ръкописното изписване на имената на ищцата,предмет на изследване по назначената съдебно-графологична експертиза, въпреки указанията на съда и задължението на последната за предоставяне на съответен за периода от нея графологичен сравнителен материал,същото не е било изпълнено, и тройната съдебна експертиза е работила при недостатъчен материал за почерка,включително и липсващ такъв преди процесния период,поради което намира приложение разпоредбата на член 161 от ГПК,като е останало недоказано твърдението,че ръкописния текст не е изписан от ищцата.Съдът, след преценка на доказателствата по делото, е стигнал до извода,че възражението на ищцата за нищожност на нотариалното действие с твърдение,че е извършено без личното й явяване в кантората на нотариуса е неоснователно.В резултат на това е обусловен и крайният извод на съда,че след като договорът за покупко-продажба на процесния имот не е нищожен и е породил вещно-прехвърлително действие,ответниците за придобили собствеността върху същия и предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено”съображения за допустимост на касационното обжалване по член 280 ГПК”,касаторът твърди,че са налице предпоставките предвидени в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба Ц. И. А.,Р. Г. А. и К. Р. Д.,чрез пълномощника си адвокат П. С.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
В точка първа от изложението на касатора се заявява/цитирам/:
„1.Считам,че са налице предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК,тъй като Решенията на ОС Варна и на АпС В. противоречат с Решенията на РС Варна по гр.д.№8345/2009г.,на ОС Варна-3 членен състав по в.гр.д.№933/2011г. и на Определението на ВКС по гр.д.№1524/2011г.,тъй като от една страна атакуваните решения за по идентични спорове,с участието на едно и също лице/моята доверителка/ и противоречиви заключения.”след което се излагат доводи във връзка с представени доказателства и данни по заключения на съдебни експертизи по тези две различни производство,както и какво е прието при постановяване на съответните решения.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.2 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,основанието по член 280,ал.1,т.1 ГПК/на което се позовава касаторът по-горе/ за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС,постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ/отм. ДВ бр.59/22.07.1994г./,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговската колегии,с тълкувателно решение на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на член 290 от ГПК.Видно от горепосоченото съдържание на т.1 на изложението на касатора,последният не се позовава в същото на такава задължителна практика на ВС,респ.ВКС,поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280 ал.1,т.1 ГПК.Наред с това, в същото липсва формулиран правен въпрос,който да е разрешен от съда с постановеното решение,от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил правните изводи на съда/съгл. т.1 на горепосоченото ТР/ и това да е в противоречие със задължителната практика на ВКС.
В точка втора от изложението си касаторът твърди/цитирам/:
„2.Налице са и предпоставки по член 282,ал.1,т.2 от ГПК,тъй като по аналогични казуси има различна практика..”като се цитират отново решенията по гражданските дела посочени в т.1 от изложението на касатора,която практика следвало да се уеднакви.В случая, освен че липсва отново формулиран правен въпрос,цитирането на горепосочената разпоредба –член 282,ал.1т.2 ГПК,отнасяща се до спиране на изпълнението на въззивното решение и определяне на дължимото обезпечение,е напълно неотносима към решаващите изводи на съда по обжалваното въззивно решение.
В точка трета от изложението си, касаторът се позовава на /цитирам/:
„3.Налице са условията за допускане на касация и по чл.280,ал.1,т.3 ГПК,като моля съда да даде отговор на редица въпроси,касаещи правоприлагането и въобще правото в страната”,
след което в б.А до б.Е са поставят различни въпроси,свързани с различни хипотези: във връзка с преценка на доказателства по съдебно-графологични експертизи,както и такива относно доказателствената тежест,преценка на гласни доказателства,доводи за спиране на производство по делото също при различни хипотези,както и кредитиране на различни доказателства по делата въобще,на които касаторът съгласно заявеното изисква отговор от ВКС в настоящото производство.Освен ,че липсва формулиран от касатора правен въпрос,който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение,липсват и каквито и да било аргументи за наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение/виж т.4 на ТР №1/2009г/
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №23/08.02.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№622/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: