Определение №482 от 20.12.2016 по гр. дело №2792/2792 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 482

София, 20.12.2016 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2792/2016г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. А. М., чрез пълномощника му адвокат А. А., срещу въззивно решение от 24.02.2016г. по гр.д. № 3343/2015г. на Варненския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл.127 ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32 ал. 2 от СК, вр. чл. 61 ЗЗД, да заплати на М. В. Д. 10214,28 евро, /19997,40 лв./ представляващи сбор от погасените от Д. в периода от 21.09.2004г. до 13.11.2013г. вноски по банков кредит от 13.08.2004г. сключен по време на брака между страните. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.Поставят се следните въпроси : за да възникне обратно вземане към съдлъжниците солидарният длъжник трябва ли да е изпълнил повече от припадащата му се част от общото задължение или трябва да е изплатил дълга изцяло; длъжен ли е въззивният съд да обсъди въведените в жалбата оплаквания или може направо да препрати към мотивите на първоинстанционния съд без да изпълни задължението си по чл.236,ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. По първия въпрос се сочи противоречие с решения на ВКС – № 196/2015г. по гр.д.№ 6068/2014г., ІV г.о. и № 827/2010г. по гр.д.№1328/2010г., ІV г.о. Твърди се и наличието на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По втория въпрос се сочи противоречие с решение №94/2014г. по гр.д.№2623/2013г., ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба М. В. Д. оспорва същата в писмен отговор по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено решение от 20.08.2015г. по гр.д.№ 18208/2010г. на Варненския районен съд,допълнено с решение № 4196/2015г., с което Ч. А. М. в производство по извършване на делбата по заявена претенция по сметки е осъден на основание чл.127 ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32 ал. 2 от СК, вр. чл. 61 ЗЗД, да заплати на М. В. Д. 10214,28 евро, /19997,40 лв./ представляващи половината от погасените от Д. в периода от 21.09.2004г. до 13.11.2013г. вноски по банков кредит от 13.08.2004г. сключен по време на брака между страните.
Въззивният съд като е съобразил предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и след преценка на събраните доказателства е възприел изцяло фактическата обстановка и правните изводи, изложени първоинстанционното решение и е препратил към тях без по реда на чл.272 ГПК без да ги преповтаря. По релевираните оплаквания и твърдения във въззивната жалба на М. относно предявената срещу него претенция на Д. по чл.127, ал.2 ЗЗД вр. чл. 32, ал.2 СК вр. чл.61 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 10269.66 евро (равностойност на 20085.71 лева), представляваща погасените от ищцата вноски по изтеглен кредит по време на брака между страните за периода от 21.09.2004 г. до 13.11.2013 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 5 000 лева, въззивният съд е приел следното,че съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният длъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг -такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга – такъв какъвто е бил в момента на погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез поемането на ново задължение от погасилия дълга. Ако погасилият дълга е поел ново задължение (по-голямо и по-тежко или по-голямо, но по-леко, или по-малко, но по-тежко, или по-малко и по-леко, или задължение за друго), той не може да претендира повече от съдлъжниците си, нито те могат да възразяват за ограничаване на отговорността си, ако отговарят за изпадането в забава или не са били готови да изпълнят задължението точно. Позовал се е на практиката на ВКС – решение № 676 от 13.01.2010 г. по гр. д. № 2179/2008 г., решение № 749 от 28.10.2008 г. по гр. д. № 2573/2007г. решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/20109г., ОСГТК,ВКС касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда. В разглеждания случай посоченият от касатора процесуалноправен въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото не се сочи конкретно оплакване или твърдение, релевирано във въззивната жалба, което не не е обсъдено от въззивния съд. Последният е съобразил задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Повдигнатият въпрос по прилагане разпоредбата на чл.127,ал.2 ЗЗД също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Той е решен в съответствие със задължителната за него практика на ВКС, вкл., посочените от касатора решения по чл.290 ГПК. В тълкувателната част на последните безпротиворечиво се приема, че солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците си суми по чл.127 ЗЗД, без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част. С решение №211/23.07.2012г. по гр.д.№177/2011г., ІVг.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че по реда на чл.127,ал.2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга, такъв какъвто е бил в момента на погасяването. В съответствие с тази практика на ВКС въззивният съд е приел, че касаторът дължи да заплати припадащата му се част /1/2/ от погасения от ищцата общ дълг по договора за кредит към момента на погасяването, а не какъвто е бил към момента на възникването. Без значение е обстоятелството, че съобразно погасителния план не целият кредит е бил погасен към този момент. Така повдигнатият въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.Налице е утвърдена съдебна практика,която е съобразена от въззивния съд, а не са и развити конкретни доводи за прилагане на това основание, а именно, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото т.е. разглеждането му да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни да са направили такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.02.2016г. по гр.д. № 3343/2015г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар