Определение №277 от по гр. дело №6/6 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            № 277
 
                                 гр. София, 07.04..2009 год.
 
                     В   И  М  Е  Т  О    Н  А      Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                               СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                       
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е образувано по подадената от Б. А. Д. и В. П. Д. от гр. Я., чрез пълномощника им адв. М. Г. , касационна жалба против въззивното решение № 204 от 30.09.2008 год. по гр. д. № 345/2008 год. на Я. окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 13.06.2008 год. по гр. д. № 231/2007 год. на Я. районен съд, с което е допусната съдебна делба между касаторите, Д. А. Д. и Община Я. на дворното място с площ 491 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот І – 6726 в кв. 80а по плана на гр. Я., заедно с построената в него жилищна сграда с площ 20 кв. м., с посочени идентификатори по кадастралната карта, при посочени в решението квоти от дворното място и сградата.
Касаторите считат, че въззивното решение е неправилно, тъй като делбата е допусната при участието на Община Я., която според тях не е съсобственик в имота. В тази връзка считат, че въззивният съд не е обсъдил доводите им за незаконосъобразност на съставения акт за общинска собственост за идеални части от имота, както и доводите им за придобиване правото на собственост върху целия имот, заедно с всички подобрения в него, от техния праводател преди съставянето му. Молят за отмяна на въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което се допусне делба на целия имт с всички подобрения в него, между първоначалните страни в производството.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, като са представили ППВС № 7/73 год. и определение на ВАС по адм. д. № 4258/2008 год.
Останалите съделители не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, намира, че същите не са налице. Макар и в изложението касаторите да не са формулирали изрично съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени от въззивния съд, то с оглед изложените съображения може да се изведе като поставен въпросът за легитимацията на съделителите като съсобственици в делбения имот. Същият е съществен, тъй като при допускане на делбата съдът следва да се произнесе между кои лица следва да се извърши тя, като изхожда от съпритежаваното право на собственост. Този въпрос обаче не е разрешен в противоречие нито с представеното ППВС № 7/73 год., нито е посочена съдебна практика в противоречив смисъл с приетото в обжалваното решение, нито е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Решаващият мотив на съда да допусне съдебната делба между първоначалните страни и Община Я., се свежда до това, че наследодателят Д. А. Д. е придобил през 1959 год. част от целия имот с площ 220 кв. м., а останалата част, като държавен имот съгласно действувалите към този момент чл. 6 ЗС и чл. 77 НДИ /отм./, е актувана през 1980 год. и макар да е ползувал и държавния имот, същият не е могъл да го придобие по давност. Затова и съдът приел, че първоначалните страни не могат да се легитимират като собственици на целия имот, извън притежаваната от наследодателя на техните праводатели идеална част от него, придобита по покупко-продажбата. По въпроса за легитимацията на съделителите в делбата е налице и утвърдена съдебна практика, поради което и разглеждането му по повод настоящето дело няма да доведе до постигане на целта, залегнала в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Идентични са съображенията и по повод другия поставен в изложението въпрос – за осъществяване на косвен съдебен контрол върху акта за общинска собственост, като в допълнение следва да се посочи и това, че практиката на административните съдилища е неотносима към обосноваване на приложното поле на касацията, извън липсата на твърдяното противоречие с представеното определение на ВАС. В настоящия случай, оплакванията на касаторите се свеждат до необоснованост на въззивното решение и съществено процесуално нарушение, изразяващи се в оплакване за необсъждане на доводите и събраните доказателства, довели според касаторите и до нарушение на материалния закон. Горното е видно от съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Тези оплаквания представляват основания за касационно обжалване, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да се обсъждат в настоящето призводство, което има за предмет преценка наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав намира, че те не са налице и касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 204 от 30.09.2008 год. по гр. д. № 345/2008 год. на Я. окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар