Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. София,25.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 2498/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.231, ал.1, б.”а” ГПК /отм./, във вр. вр. с §2, ал.12 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по молба на С. Б. Д. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение от 21.07.03г. по гр.д. № 1307/97г. на Софийския районен съд, 53 с-в, по извършване на съдебна делба, в частта, с която са определени оценките на делбените имоти – апартамент, гараж и дворно място, респ. в частта, с която са присъдени суми за уравнение на дяловете на съделителите от апартамента. В молбата за отмяна се поддържа, че след постановяване на решението, и особено през 2005г., цените на недвижимите имоти в страната са се повишили многократно, поради което молителката счита, че са налице условията на чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ за отмяна на влязлото в сила решение в посочените части.
Ответникът по молбата В. Б. В. счита молбата за основателна, а останалите ответници не вземат становище по нея.
С атакуваното решение на основание чл.288, ал.2 ГПК/отм./ в дял на съделителката С. Б. В. е поставен апартамент № 7 с площ от 102, 32 кв.м., находящ се в гр. С., кв.”Л”, ул.”Г“ 34 на стойност 86 630 лв. и същата е осъдена да заплати за уравнение на дяловете на съделителите С. В. и В. В. по 14 438, 33 лв., а на държавата – 10 828, 76 лв. Със същото решение на публична продан са изнесени гараж № 13 с площ от 16, 13 кв.м., находящ се в същата жилищна сграда и вилно място с площ от 1 105 кв.м., находящо се в с. Т., Софийска област при първоначални цени съответно в размер на 9 426 лв. и 2 735 лв.
Съделителката С. В. е починала на 10.09.08г. и е оставила за свои наследници по закон преките си низходящи С. Д. и В. В.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.231, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна могат да бъдат такива документи, които се отнасят до юридически или доказателствени факти, които са твърдяни по време на висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи, било защото заинтересуваната страна не е знаела за тях или макар и да е знаела, не е била в състояние да се снабди с тях и да ги представи по делото, без това незнание или непредставяне да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа.
В разглеждания случай обстоятелството, че след постановяване на решението цените на недвижимите имоти в страната са се увеличили многократно е правно ирелевантно, а представеното с молбата за отмяна писмено доказателство (справка за средните цени на апартаментите в гр. С. в началото на 2006г.) няма отношение към правилността на атакуваното решение, тъй като не се отнася до факт, който е съществувал по време на висящността на спора, но е останал недоказан поради липсата на доказателства, а се отнася до едно нововъзникнало обстоятелство. Ето защо същото не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение .
Молбата за отмяна се явява неоснователна и поради обстоятелството, че междувременно решението за възлагането на апартамента в дял на С. В. е обезсилено на основание чл.288, ал.7 ГПК/отм./ и същият е изнесен на публична продан с решение от 06.11.07г. по гр.д. № 1307/97г. на СРС, поради което неговите правни последици в тази му част са отпаднали.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата на С. Б. Д. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение от 21.07.03г. по гр.д. № 1307/97г. на Софийския районен съд, 53 с-в, на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ като неоснователна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: