О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280.
гр. София, 09.04..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 116/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 559 от 09.09.08г., постановено по гр.д. № 1242/07г. на Благоевградския окръжен съд е оставено в сила решение № 587 от 04.07.06г. и допълнително решение № 1* от 11.06.07г. по гр.д. № 677/05г. на Разложкия районен съд в частта, с която е прието за установено по иска предявен от С. Т. В. и Й. Т. В. , че Т. В. С. и останалите ответници не са собственици на 110 кв.м. от УПИ * в кв. 25 по плана на с. Е.. П. е, че през 1974г. на ищците е било учредено право на строеж на жилищна сграда върху държавен парцел **** с площ от 336 кв.м. Този парцел **** образуван през 1963г. и представлява част от бившия парцел **** по първия регулационен план на с. Е. от 1934г. През 1976г. е одобрен нов регулационен план, според който парцел **** е под № І* в кв.25 и в него попадат 110 кв.м. от бившия парцел **** по плана от 1934г. В този имот се намира двуетажната жилищна сграда на ищците, която е построена съобразно издадените строителни книжа и 10 кв.м. от нея попадат в тези 110 кв.м. С влязло в сила решение от 31.07.1996г. по гр.д. № 664/95г. на Разложкия РС ответниците са признати за собственици по отношение на Община Б. на парцел **** в кв.27 по плана на с. Е. от 1934г. и същата е осъдена да им предаде владението върху имота. При тези фактически данни е прието, че ищците като собственици на жилищната сграда имат право на ползване върху целия урегулиран поземлен имот ІV-491. Възражението на ответниците за недопустимост на иска е прието за неоснователно, тъй като посоченото съдебното решение е постановено по отношение на Община Б., а с. Е. се намира на територията на Община Р., както и че с него са признати права към минал момент, а не понастоящем.
Касационна жалба срещу въззивното решение в посочената му част е подадена от Т. В. С. от с. Е., Б. област гр. С. с оплаквания за недопустимост неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл съществени правни въпроси- дали правото на ползване като част от правото на строеж се отнася към урегулирания имот по различните планове и за субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното от касатора решение № 348 от 17.03.92г. по гр.д. № 1876/91г. на ВКС, в което е прието, че правото на ползване върху терена на държавния парцел **** акцесорно от отстъпеното право на строеж върху него и се простира в рамките на урегулирания парцел, като границите на последния определят пределите на ограниченото вещно право, чиято защита се търси, доколкото и в него са направени същите изводи. Без значение за казаното е обстоятелството, че в това решение е разгледана обратната хипотеза, при която част от парцела, върху който е учредено право на строеж, с последващ регулационен план е придадена към съседен парцел ****.е. неговата площ е намалена, а не увеличена, както е в настоящия случай. Липсва противоречие и с решение № 1* от 20.05.82г. по гр.д. № 1142/82г., в което са цитирани разпоредбите на чл.220 и чл.224 ГПК/отм./ и решение № 1* от 22.10.04г. по гр.д. № 1337/03г. на ВКС, в което е прието, че за да бъде зачетена силата на присъдено нещо на решение по предходно гражданско дело от съда, разглеждащ гражданско правоотношение – предмет на спора в производството по ревандикация, е необходимо да има пълно обективно и субективно между предмета и адресатите по двете дела, тъй като в случая ищците по настоящото дело не са участвали при разглеждането на предходния спор, нито са придобили права от ответника по делото след постановяване на решението. Наред с това предмет на предходното дело е бил имот, който по действащия тогава регулационен план не е съществувал.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая релевантни доводи в тези насоки не са изложени, поради което се налага изводът, че условията за допускане на касационно обжалване и на това основание не са налице. Наред с това във връзка с поставените от него въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от Т. В. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице релевираните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 559 от 09.09.08г., постановено по гр.д. № 1242/07г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: