О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр. София, 10.04..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 108/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 334 от 17.07.08г., постановено по в.гр.д. № 284/06г. на Софийския градски съд, ІVд г.о. е обезсилено решение от 11.07.05г. по гр.д. № 5975/94г. на Софийския районен съд, 59 с-в, поправено с решение от 15.11.07г., в частта му относно възлагателната претенция на В. /Венцеслав/ И. М. и Б. Г. М. по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ и производството по делото по отношение на същата е прекратено поради недопустимост. Със същото решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която делбените имоти (хлебопродавница, месална, фурна, складове, барака и дворното място, в което са построени – УПИ ХІ в кв.265 по плана на гр. С., П. Б. Т. ) са изнесени на публична продан и в частта, с която са отхвърлени претенциите на Б. М. по сметки. Прието е, че заявената от В. И. и Б. М. претенция за възлагане на делбените имоти в общ дял се основава на факти (че живеят там, че притежават значителен дял, че В. И. ползва едно от помещенията като магазин и притежава жилище на втория етаж на сградата) , които не покриват хипотезиса нито на чл.288, ал.2, нито на ал.3 ГПК/отм./, поради което е процесуално недопустима и с оглед тяхната неподеляемост същите следва да бъдат изнесени на публична продан. Претенцията на Б. М. за заплащане на сумата 4 536 лв. – необходими разноски е прието за неоснователна, тъй като по делото не е установено такива разноски да са правени от нея.
Касационна жалба срещу въззивното решение в посочените части е подадена от В. И. М. и Б. Г. М. от гр. С. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл съществен правен въпрос – по приложението на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ и по конкретно по въпроса кои имоти са жилищни по смисъла на тази разпоредба, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че във връзка с претенцията по сметки не се са изложени никакви съображения за допускане на касационно обжалване, поради което следва да се приеме, че предпоставките на закона не са налице и такова не следва да се допуска. Освен това поставеният от касаторите въпрос в случая не е съществен, тъй като тяхната претенция за възлагане на делбените имоти в общ дял е приета от въззивния съд за процесуално недопустима, а при липсата на надлежно предявена възлагателна претенция въпросът дали имотите са с жилищен характер или не са жилищни е правно ирелевантен. Ето защо съществените правни въпроси във връзка с делбата на имота в случая са на какви обстоятелства следва да се основава възлагателната претенция и ако тя не се основава на правнорелевантни факти, дали е допустима за разглеждане по същество. Във връзка с тези въпроси не се сочи задължителна съдебна практика на ВКС поради което предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Представеното от касаторите решение № 217 от 21.03.1987г. по гр.д. № 1218/96г. на ВКС, г.о., в което е прието, че по изключение освен неделимо жилище, по реда на чл.288, ал.2 ГПК/отм./- ред. ДВ, бр.31/90г. може да бъде възложено и дворно място, при положение, че съделителят притежава жилищен имот, извън делбата, построен в същото дворно място, не се отнася до поставените съществени въпроси и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, още повече, че настоящият случай е различен.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки, а само е цитиран законът, поради което касационно обжалване не следва де се допуска и на това основание. Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от В. И. М. и Б. Г. М. от гр. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 334 от 17.07.08г., постановено по в.гр.д. № 284/06г. на Софийския градски съд, ІVд г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: