О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр. София, 07.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1362/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. Х. от гр. В. срещу въззивно решение № 1* от 10.08.09г., постановено по гр.д. № 548/09г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 201 от 21.01.09г., постановено по гр.д. № 5061/07г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Х. Х. срещу К. Х. К., Н. Х. А. и А. В. А. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищецът е собственик на 51/349 кв.м. ид.части от УПИ * в кв.10 по плана на 24-ти подрайон на гр. В..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 131/07г. Христо Х. и Н. Х. са дарили на ищеца в първоинстанционното производство 51/349 кв.м. ид.части от посоченото дворно място, които са били закупени от прехвърлителите с нот.актове №№ 159 и 160/96г. С решение от 02.05.06г. по гр.д. № 2004/04г. на ВОС, влязло в сила на 14.03.07г., е допусната съдебна делба на имота между К. Х. К., Н. Х. А. и А. В. , а от делбата на същия са изключени Н. Х. , Х. Х. и други лица като е прието, че праводателите на ищеца не са придобили права върху него по силата на сключените с нот.актове №№ 159 и 160/96г. сделки. С оглед на това е прието, че ищецът, като правоприемник на Н. Х. и Х. Х. , е обвързан от влязлото в сила решение по допускане на делбата и че той би могъл да присъедини владението върху имота на своите праводатели, но само за времето след 14.03.07г., поради което не е могъл да придобие идеални части от него по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивнният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на делото, който в представените от него решения е решен по друг начин, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се посочи, че противоречие между въззивното решение и представеното от него Р № 2* по гр.д. № 2057/02г. на ВКС и Р от 11.01.07г. по гр.д. № 486/07г. на Софийския окръжен съд, в които е прието, че владението върху определен имот има за последица придобиване право на собственост, ако е продължило в определения от закона срок, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочен обуславящия изхода на спора правен въпрос, нито са изложени някакви доводи във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че същото не е налице.
С оглед изложеното подадената от П. Х. Х. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски за настоящото производство в полза на ответниците по жалбата не следва да се присъждат, тъй като липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 10.08.09г., постановено по гр.д. № 548/09г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: