О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.988
гр. София,03.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 869 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 60 от 22.04.2009 год. по гр. д. № 79/2009 год. Търговищкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение № 9 от 28.01.2009 год. по гр. д. № 314/2008 год. на Омуртагския районен съд и е оставил без уважение молбата на А. Б. Х. за отмяната му, на основание чл. 240, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците С. Б. Х., чрез пълномощника им адвокат Д. П. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което искът против тях бъде отхвърлен. Претендират и присъждане на направените съдебни разноски.
В съдържащото се в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че материалноправният и процесуалноправен въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд касаят „съблюдаване на процесуалните норми, уреждащи надлежното упражняване нправото на иск и диспозитивното начало в процеса, както и въпросът за правилното приложение на чл. 108 ЗС”. Позовават се на цитираната съдебна практика в противен смисъл от приетото в обжалваното решение.
Касаторите поддържат и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като го обосновават с липсата на съдебна практика по приложението на чл. 237, ал. 1 ГПК и по чл. 239 ГПК и отговор да въпроса възможно ли е в рамките на едно съдебно производство постановяване на различни решения по отношение на отделните ответници – такова при признание на иска по отношение на С. Х. и неприсъствено решение по отношение на касатора А. Х. с оглед възможните хипотези при обжалването им, при което би се стигнало до различни решения. Считат, че цитираните разпоредби съдържат празноти и противоречия, което обуславя допускането на касационното обжалване на решението.
Ищците Б. и С. К. оспорват жалбата, като считат, че не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решеине.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, съгласно чл. 272 ГПК, като е приел, че ответницата С, сега касатор, е признала предявения иск за собствеността на дворното място и приземния етаж на жилищната сграда, при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК. Т. е. въпросът, обусловил изхода на спора по отношение на нея, е направеното признание на иска пред първоинстанционния съд, поради което и поставените въпроси в изложението за обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. и представената съдебна практика, са неотносими. Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признание на иска. По въпроса, решен от въззивния съд за наличието на такова касаторката не сочи нито противоречива практика, нито обосновава значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата не е неясна или непълна, за да обосновава необходимост от тълкуване, а твърдяната липса на съдебна практика поради изтеклия кратък период от влизане в сила на новия ГПК не обосновава наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Със същото въззивно решение съдът е оставил без уважение молбата на другия ответник – А. Х. за отмяна на постановеното неприсъствено първоинстанционно решение спрямо него, като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК- не е доказал да е лишен от възможността да участвува в делото поради невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. По този въпрос, който е от значение за изхода на делото по отношение на него, касаторът не сочи нито противоречива практика, нито обосновава значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представената съдебна практика относно материалноправните предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС е неотносима, тъй като неприсъственото решение не се мотивира по същество, съгласно чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Относно поставения въпрос за възможност решението да бъде отменено по отношение на единия другар, а по отношение на другия жалбата да се отхвърли, следва да се посочи, че такава хипотеза в случая не е налице с оглед произнасянето по оплакванията и на двамата ответници, по отношение на които е постановено съответното решение. Касаторите имат правен интерес от допускане на касационното обжалване, поради което и носят тежестта да обосноват наличието на предпоставките за това, което в случая не е налице – по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд и които са релевантни за изхода на спора нито е посочена съдебна практика в обратен смисъл, нито е мотивирано значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Затова и поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 60 от 22.04.2009 год. по гр. д. № 79/2009 год. по описа на Търговищкия окръжен съд по подадената от С. М. Х. и А. Б. Х., чрез пълномощника им адвокат Д. П. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: