О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 285
гр. София ,09.04.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на първи април през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 29 / 2009 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ж. И. И. е обжалвал въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 482 от 15.10.2008г. по гр.д. № 558/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението С. районен съд № 315 от 12.06.2008г. по гр.д. № 714/2007г. , с което е отхвърлен иска по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се сочи, че същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд за допустимите доказателства по чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ е разрешен в противоречие други решения на Смолянския районен и окръжен съд, в които се приема, че правото на собственост върху горите в производството по възстановяването им може да се установява с всички писмени доказателства, а не само с крепостни или нотариални актове или с установяване на задължителното им деклариране по емлячни регистри от 1935 и 1949г. Към жалбата са приложени влезли в сила решения на Смолянския районен и Смолянския окръжен съд в посочения смисъл.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в отклонение от практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание е налице, когато една и съща процесуалноправна или материалноправна норма се тълкува и прилага различно от съдилищата.
По настоящото дело като доказателство за собственост върху горите, предмет на иска по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ, ищецът е представил писмен договор за продажба на недвижими имоти , включително и гора индивидуализирана само с граници, без посочване на площта й. Въззивният съд е обсъдил представеното писмено доказателство и не го за недопусимо по смисъла на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ, а решаващият му извод за да приеме, че искът е неоснователен , е че не е доказана втората предпоставка за възстановяването на собствеността , а именно гората да е отнета от наследодателя на ищеца. Следователно няма противоречиво тълкуване на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ по настоящото дело и по приложените влезли в сила решения. От друга страна преценката на доказателствената сила на документите посочени като „други” в разпоредбата извън тези, с които валидно се прехвърля правото на собственост във връзка с всички останали доказателства и обстоятелства по делото е част от решаващата дейност на съда, затова различните фактически изводи по сходни дела не представлява противоречиво тълкуване и прилагане на закона по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 482 от 15.10.2008г. по гр.д. № 558/2008г. по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: