О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 30.07. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3862/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от И. А. С. и Я. В. Н., [населено място], и от М. В. Г. и В. Д. Г., срещу въззивно решение от 23.01.2013г. по гр. дело № 12679/2009г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на И. С. и Я. Н. се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за приложение разпоредбите на ЗЗД, указващи на съда как да преценява завещателните разпореждания като търси действителната вола на завещателя и да формира фактическите и правни изводи. От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е въпросът може ли завещателното разпореждане да се възприеме като такова с идеална част от имот. В случая съдът погрешно формирал фактическите си и правни изводи и приравнил на невъзможен предмет по смисъла на 26,ал.2 ЗЗД от „типа на една стая от къща” реална част от земеделска земя.
В изложението на М. Г. и В. Г. се излагат идентичин като в горното изложение доводи.Сочи се, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за точното приложение разпоредбите на ЗЗД, отнасящи се до задължението на съда да тълкува действителната воля на страните, а именно – може ли завещанието на квадратни метри от имот, без посочени граници, от който завещателят притежава идеална част, да се тълкува като завещание на идеална част, изразена като дроб, в която числителят е посочената в завещанието площ, а знаменателят е площта на целия имот.
Ответникът по касация Б. В. Г. оспорва касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и отговарят на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решението от 15.03.2009г. по гр.д.№ 358/2007г. в частта, с която е допусната делба на незастроено дворно място, съставляващо имот пл.№60,к.л.659 по неодобрен кадастрален план на София, м.”К. – Б.” с площ 10 360 кв.м., който попада в РП на м.”Н. ц. Б.”, одобрен със заповед№1230/1972г., идентичен с имот пл.№№346,345,351 от к.л.659 по плана от 1946г.,м.”К.” и „К.” по отношение на В. Г. и И. С., както и относно квотите на съделителите. Постановено е друго решение с което е отхвърлен искът за делба на описания имот, предявен от В. Г. Г. и М. В. Г. срещу И. А. С., както и изцяло иска на В. Д. Г.. Определени са квоти на съделителите, както следва : 10/48 ид.ч. за Б. В. Г., 7/48 ид.ч. за М. В. Г., 7/48 ид.ч. за Я. В. Н., 24/48 ид.ч. за В. Г. Г.. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата част.
Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 169/1995г. София А., Г. Д.Б. и Г. Вл.К. са признати за собственици /първите двама като наследници на Д. Б., а третият като наследник на В. К./ на основание решение на ПК-В. №5534/1994г. на имот пл.№60, к.л.659 по неодобрен кадастрален план на София, м.”К. – Б.”,одобрен 1972г., идентичен с имот пл.№346,345 и 351 к.л.659 по плана от 1946г. Г. Вл.К. е починал 1999г. и е оставил за наследници П. Г.-съпруга, В. Г. –син. П. Г. е починала 2004г. и е оставила за наследник В. Г.. Г. Д.Б. е починал 1998г. и е оставил за наследници София А. – сестра, поч.02.07.1997г. , оставила наследници по закон – В. Ат.Г. –съпруг, поч.2003г., Б. Г. – дъщеря, М. Г. – дъщеря и Я. Н.-дъщеря. Със саморъчно завещание от 27.12.1996г. София А. завещала на дъщеря си Я. Н. – 800 кв.м., на дъщеря си М. Г. – 800 кв.м., на Б. Г. /не е посочена част/, на внука си В. Г. -100 кв.м., на И. С. – 80 кв.м. и на съпруга си В. Г. – останалата част до размера, който и се полага от ливада в РП на м.”Н. К. Б.”, одобрен със заповед №1230/1972г., идентичен с имоти 346,345,351 к.л. по плана от 1946г, м.”К.” и „К., на Б. Г. – 800 кв.м. Със саморъчно завещание от 06.06.1996г. Г. Б. е завещал на Я. Н. 1200 кв.м. и на И. С. 220 кв.м. от процесния имот. Със саморъчно завещание от 25.02.1998г. Г. Б. е завещал на М. Г. ливада от 1 200 кв.м. в Б.-градска част. Въззивният съд е приел, че завещателните разпореждания са написани и подписани от лицата, посочени за техни автори. За да определи квотите в съсобствеността е е приел, че имотът е придобит от София А. – ? ид.ч., Г. Б. – ? ид.ч. и Г. К. – ? ид.ч. Б. Г., М. Г., Я. Н. и В. Г. са станали собственици на основание чл.5,ал.1 и чл.9 ЗН на по 1/6 ид.ч. по наследство от София А.. Б. Г., М. Г., Я. Н. са придобили и по 1/12 ид.ч. по наследство от Г. Б..В. Г. е продал на Б. Г. наследството, получено от София А., т.е.1/16 ид.ч. от процесния имот. В. Г. е станал собственик на ? ид.ч. по наследство от Г. К.. Оттук квотите на съделителите са : 10/48 ид.ч. за Г., по 7/48 ид.ч. за Г. и Н. и 24/48 ид.ч. за Г.. Съдът е счел за недоказано възражението, че завещанията са нищожни поради липса на форма, но е приел, че те не са породили действие. Те имат характер на завет, тъй като техен предмет е разпореждане с конкретен имот и то реални части от него. Имотите, предмет на завета, не са достатъчно индивидуализирани. Тъй като не са посочени границите,не е ясно какво е завещано на отделните заветници.Отделните части не са годни обекти на собственост съгласно чл.72 ЗН вр.чл.7 ЗСПЗЗ. Доколкото завещанието представлява разпоредителна сделка, действителността му следва да се преценява както с оглед изискванията на ЗН, така и тези на ЗЗД.
Поставените в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към двете каасционни жалби правни въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросите са релевантни за изхода на делото.Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото в съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.20 ЗЗД, въззивният съд е тълкувал изразената в завещателните разпореждания воля като е приел, че тя не е ясна. Приел, че така, както са формулирани разпорежданията, не може да се установи действителната воля на завещателя защото не е ясно кой конкретен имот завещава на съответния заветник, предвид изискването на чл.16 и чл.19,ал.1 ЗН предмет на частното завещателно разпореждане да е конкретно определено имущество. Съдът е стигнал до извод, че в разглеждания случай това не е налице, тъй като предмет на завета са реални части от недвижим имот, който завещателят притежава в съсобственост с трети лица, т.е. реална част от негови идеални части. По пътя на тълкуването на волята на завещателя по реда на чл.20 ЗЗД –съобразно установената съдебна практика, че при тълкуването се търси действителната обща воля, а отделните клаузи се тълкуват във връзка една с друга и всяка се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, въззивният съд е приел, че не може да се стигне до вложения от касаторите смисъл, че предмет на множеството частни завещателни разпореждания са определени идеални части от общо притежаваните от завещателя идеални части от имота. Въпросът дали завещанието на квадратни метри от имот, без посочени граници, от който завещателят притежава идеална част е завещание на идеална част, изразена като дроб, в която числителят е посочената в завещанието площ, а знаменателят е площта на целия имот,а оттук и каква конкретна идеална част се формира и дали сборът им е в рамките на действително притежаваната от завещателя идеална част, е въпрос по съществото на спора, до който следва да се стигне след обсъждане на доказателствата и след тълкуване на завета. Той не може да обуслови допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане от ответника по касация Б. Г., касаторите С. и Н. следва да бъдат осъдени да и заплатят направените разноски в размер на 400 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно от 23.01.2013г. по гр. дело № 12679/2009г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА И. А. С. и Я. В. Н., [населено място], да заплатят на Б. В. Г. разноски в производството по чл.288 ГПК в размер на 400 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: