Определение №289 от 4.6.2019 по гр. дело №235/235 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 289

София, 04.06. 2019 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4851/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Х. Д. и К. С. Д. чрез процесуалния представител адв. К.К. от ВАК са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1399 от 25.07.2018г. по въззивно гражданско дело № 1018/2018г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Е. П. Д. е подал писмен отговор чрез процесуалния представител адв.М.Д. от ВАК, в който изразява становище, че поставените в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси са разрешени от съда в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице поддържаното от касаторите основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил отхвърлителното първоинстанционно решение на Варненския районен съд № 900/06.03.2018 г. по гр. д. № 8468/2016 г. и е решил делото по същество като е приел за установено по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК , предявен от Е. П. Д., че Д. Х. Д. и К. С. Д. не са собственици на реална част с площ от 597 кв. м., очертана в червен цвят на скица – приложение № 1 на лист 139 от делото, издадена от С. В., от Поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], кв. Г., местност „Б.-юг“, целият с площ 1710 кв. м., стар идентификатор №№ ….. и …. , при съседи на реалната част: имоти с идентификатори …. , ….. и останалата част от имота с идентификатор ….. .
Въззивният съд е приел, че по предявения отрицателен установителен иск ищецът не носи доказателствена тежест доколкото отрича правата на ответниците и те са тези, които трябва да установят чрез главно и пълно доказване правопораждащите правото им на собственост факти в рамките на очертаните в отговора на исковата молба основания – договор за продажба и придобивна давност. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че ответниците не са придобили собствеността върху имота въз основа на осъществявано от тях самите давностно владение, към което присъединяват това на праводателите си. Мотивите за този извод са, че имотът е имал статут на земеделска земя – държавна собственост на основание чл. 12, ал. 2 ЗСГ /отм./, за която е действала забрана да се придобива по давност по чл. 29 ЗСГ /отм./. и чл. 86 ЗС в редакцията до изменението с ДВ бр. 33 от 01.06.1996 г. и не е могъл да бъде придобит по давност през 1981г., когато праводателят В. С. М. се е снабдил с констативен нотариален акт № 13/1981 г.. По отношение на неговите частни правоприемници давностният срок е започнал да тече от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (ДВ бр. 107/18.11.1997г.), но за процесния имот не е текъл поради незавършеност на процедурата за възстановяване на собствеността на ищеца към датата на предявяване на иска. Съдът е изложил съображения, че когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана на старите имотни граници, не са обособени като самостоятелни обекти на собственост, респ. възстановените части от такива имоти, които са останали след приложението на § 4а и § 4б ЗСПЗЗ, не са определени с влязъл в сила план за новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, решенията по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. По тези съображения при идентичност на възстановения на ищците имот и процесния , за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, а ответниците не могат да се легитимират като собственици нито на деривативно, нито на оригинерно основание, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
В изложението за допускане на касационното обжалване са посочени седемнадесет въпроса, по които се поддържат основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК, но от тях първостепенно значение за разрешаването на спора с оглед решаващите мотиви на въззивния съд в обжалваното решение са следните, съответно обобщени и доуточнени въз основа на доводите в изложението, съобразно правомощията на ВКС според ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК: когато за конкретен имот е издадено решение за възстановяване на собствеността преди изменението на ЗСПЗЗ ДВ бр. в сила от 30.07.1999 г., а с последващо решение е променено местоположението му поради допусната очевидна фактическа грешка, какво е правното действие на двете решения и в този случай от кой момент лицето, в чиято полза е възстановена собствеността може да защити правото си на собственост. Въпросите са от значение както за допустимостта на иска с оглед приетото от въззивния съд, че е налице идентичност между възстановения имот и процесния, така и с оглед изводите за наличие на законна пречка в полза на ответниците – касатори за придобиване на имота по давност. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.2 пр.1 и 280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1399 от 25.07.2018г. по въззивно гражданско дело № 1018/2018г.
Указва на касаторите Д. Х. Д. и К. С. Д., че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да внесе държавна такса в размер на 67 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

2.

Оценете статията

Вашият коментар