Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
София, 11.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.06.2018 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 65 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу въззивно решение № 414 от 04.10.2017 г. по възз. гр.д. № 245 /2017 г. на Смолянски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 55 от 12.05.2017 г. по гр.д. № 212 /2016 г. на Чепеларски районен съд, с което е уважен искът на [фирма] с правно основание чл.109 ЗС и Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да премахне бетонна трапецовидна канавка, находяща се в поземлен имот в [населено място].
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. По същество счита жалбата за неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за който след изменението на чл.280, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Ищецът [фирма] е изградил в груб строеж сграда за обществено хранене в процесния поземлен имот на основание учредено в негова полза право на строеж. Сградата е построена в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, като транспортното обслужване на сградата е предвидено да се осъществява чрез локална лента (платно), отделено от главния път Пловдив-Смолян (път II-86) с остров. На мястото, предвидено за локално платно, при изпълнение на обект „Рехабилитация на път II-86 Чепеларе-Смолян от км. 80+200 до км 94+372,44“ и в съответствие с утвърдените от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ технически проекти е изградено съоръжение – отводнителна канавка.
При съвкупна преценка на всички приети по делото писмени доказателства и на изслушаните съдебно-технически експертизи въззивният съд е намерил за установено, че канавката е открита и с оглед нейните размери и местоположение през нея е невъзможно да премине автомобил. Установява се, че техническите проекти за рехабилитация на път II-86 не са съобразени с действащия от 2010 г. ПУП-ПЗР за процесния поземлен имот. Прието е също, че канавката е препятствие за изграждане и използване по предназначение на локално платно за транспортно обслужване на сградата на ищеца, както и за нейното въвеждане в експлоатация. Въззивният съд е заключил, че са налице предпоставките за уважаване на негаторния иск, тъй като изграденото от ответника съоръжение – отводнителна канавка възпрепятства ищеца да упражнява правото си на собственост, като ползва собствената му сграда.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда процесуалноправен въпрос:
Дали в производството по иск с правно основание чл.109 ЗС, когато бъде установено, че изграденото от ответника в съответствие с технически проекти и разрешение за строеж пътно съоръжение – канавка за отводняване на път от републиканската пътна мрежа прегражда достъпа на пътни транспортни средства до собствения на ищеца поземлен имот, и по делото има данни, че съществува техническа възможност преграждането да бъде премахнато чрез законни преустройства на съоръжението, преди да се произнесе по основателността на иска за премахването на съоръжението, съдът следва да събере доказателства за възможността да бъде извършено такова преустройство, чрез което да се преустанови неоснователното действие?
Въпросът е обуславящ, защото по делото е установено, че преградата представлява пътно съоръжение, изградено в съответствие със строителни книжа, че то е необходимо за сигурността на републиканския път и според вещото – инженер – геодезист С., канавката е елемент от одобрения проект на пътя (републиканския път), отводняването е елемент на вертикалната планировка при одобрени инвестиционни проекти,
Доколкото на настоящия състав не са известни разрешения на правния въпрос в съдебни решения, той приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и осъществява основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30.10 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 414 от 04.10.2017 г. по възз. гр.д. № 245 /2017 г. на Смолянски окръжен съд.
Указва и дава възможност на Агенция „Пътна инфраструктура“ в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства, че е заплатила по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 30.10 лева за разглеждане на касационната и жалба, като и указа, че при неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичането на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.