2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 266/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
гр. София, 08.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 266 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
П. П. П. обжалва определение № 568 от 03.05. 2012 г. по гр. д. № 156/12 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено определение № 388 от 09.04.2012 г. по гр. д. № 1128/10 г. на Районен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответника по жалбата Д. С. Б..
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос следва ли да се отхвърли молба за освобождаване от държавна такса за това, че молителят има постоянна работа срещу която получава относително високо възнаграждение независимо от останалите обстоятелства. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Видно е от данните по делото, че на П. П. е подала въззивна жалба срещу решение № 17 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 1128/10 г. на Районен съд [населено място]. С определение № 388 от 09.04.2012 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата и за освобождаване от държавна такса, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Приел е, че няма основание молителката да бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса, тъй като има постоянна работа и получава доходи по високи от средните, има недвижимо имущество, а здравословното и състояние и това на детето не изискват постоянни разходи тъй като заболяванията им нямат хроничен характер. Изтеглените от жалбоподателката кредити също не били основание за освобождаване от заплащане на държавна такса.
С оглед приетото от съда и приложената съдебна практика настоящият състав счита, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Действително, с определение № 567 от 29.10.2009 г. по ч. гр. д. № 547/09 г. ВКС ІІІ ГО страната е освободена от държавна такса, но приетото от съда не е основание за освобождаване и на настоящия касатор от заплащане на държавна такса, тъй като за да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва определенията да са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. Преценката на съда за освобождаване от заплащане на държавна такса не е произволна. Съдът трябва да вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. В случая съдът е счел, че липсват несъмнени данни касаторът да не разполага с достатъчно парични средства за заплащане на държавната такса, като изводите му не противоречат на цитираното определение което е прието при друга фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, няма основание частната касационна жалба да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 568 от 03.05. 2012 г. по гр. д. № 156/12 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: