О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София, 24.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1319/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” Е. (в несъстоятелност), гр. С. срещу въззивно решение от 12.06.09г., постановено по в.гр.д. № 110/07г. на Софийския градски съд, ІІб състав с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила– касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 04.07.2000г., постановено по гр.д. № 4100084/00г. на Софийския районен съд, 41 с-в, и вместо него е признал за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.) по отношение на “Б” Е. (в несъстоятелност), че “А” АД, гр. С. е собственик на сгради, находящи се в УПИ *, в кв.11 по плана на гр. С. гараж, склад № 2 и макетна работилница, лабораторна дефектоскопия и метален склад като е отменил на основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ нот.акт № 79/99г. в частта му, с която ответникът е признат за собственик на същиге.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по делото не е установено процесните сгради да са били предоставени по съответния ред и включени в баланса на ДФ”Б”, респ. на образуваните от нея по силата на Р. № 125 от 25.11.1993г. на МС дружества, както и че по силата на § 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА теренът, върху който същите са построени е станал общинска собственост, а самите сгради са придобити от общината по силата на чл.92 ЗС. Впоследствие същите са включени в капитала на общинското дружество “Софийски имоти”Е. , а през 1998г. са прехвърлени валидно на ищцовото дружество по силата на сключен с нот.акт № 156/98г. договор за замяна, въз основа на решение № 40 от 09.03.98г. на СОС.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос отнасящ се до правилното установяване от съдилищата и признаване на собствеността върху недвижими имоти на бивши държавни предприятия, на които преди 1989г. държавата е предоставила за стопанисване и управление имущество, което впоследствие е преминало в собственост на създадените със съответните актове търговски дружества с над 50% държавно участие в капитала, в съответствие с правилата на ЗППДОбП (отм.), ТЗ и ЗДС, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, нито е изложил относими към това основание за допускане на касационно обжалване съображения, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че релевираното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от “Б” Е. (в несъстоятелност), гр. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски в настоящото производство в размер на 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 12.06.09г., постановено по в.гр.д. № 110/07г. на Софийския градски съд, ІІб въззивен състав.
О с ъ ж д а “Б” Е. (в несъстоятелност), гр. С. да заплати на “А” АД, гр. С. сумата 200 лв./двеста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: