О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
гр. София, 31.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 521 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 688 от 27.01.2009 год. по гр. д. № 15/2008 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция при новото разглеждане на делото след отмяна на предходното решение от ВКС, е отменил първоинстанционното решение от 18.12.2002 год. по гр. д. № 622/2001 год. на Гоцеделчевския районен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от М. н. с. В., община С. срещу Ю. Б. Д. и Б. Б. Д. иск за собственост и предаване владението от ответниците на УПИ ХІХ в кв. 20 по плана на с. В., с площ 175.50 кв. м., при описаните в решението съседи.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок, при условията на чл. 60, ал. 3 и ал. 6 ГПК, от ищеца с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това искът му бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Претендира и направените разноски.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с решение № 4* от 19.05.2004 год. по адм. д. № 1214/2004 год. на ВАС.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира, че не е налице поддържаното в изложението основание. Касаторът не е посочил материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в решението в противоречие на съдебната практика, а и такава не се сочи.
За да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС, въззивният съд приел, че ищецът, сега касатор, не е материално легитимиран по предявения иск. Същият не е установил правосубектността си в периода, през който е твърдял да е упражнявал владение върху спорния имот – от 1940 год. до 1997 год., за да може да придобие и претендираното материално право на поддържаното придобивно основание. Съдът е обсъдил данните по делото, установяващи най-ранната дата за придобиване на правосубектност на М. н. след приемане на устава на М. изповедание в РБългария на 10.09.96 год. с утвърждаването му по реда на чл. 6 Закона за изповеданията /отм./. Отделно от това съображение, въззивният съд е приел и липсата на убедителни доказателства за упражняване от касатора на владение върху спорния имот, представляващ част от отредения за два имота парцел **** по отменения план от 1965 год., сега представляващ УПИ ХІХ и то в необходимия за придобиване по давност срок.
Следователно, искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен поради липсата на първата от кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно ищецът не е доказал, че е собственик на имота. Касаторът не обосновава наличието на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, а поддържа оплаквания за необоснованост на направените от въззивния съд изводи и допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, представляващи касационни основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да се обсъждат в настоящето производство по чл. 288 ГПК. В него следва да се обоснове произнасянето на съда по процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, и той да решен в противоречие с практиката на ВКС или да е решаван противоречиво по гражданско дело, а не в административно производство. Представеното от касатора решение по адм. д. № 1214/2004 год. на ВАС е ирелевантно към предмета на настоящето производство.
Поради изложените съображения за липса на основания за допускане на касационното разглеждане на делото и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 688 от 27.01.2009 год. по гр. д. № 15/2008 год. по описа на Благоевградския окръжен съд по подадената от М. н. , с. В., общ. Сатовча, чрез пълномощника му адвокат Ив. К. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: