Решение №148 от 16.4.2010 по гр. дело №656/656 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 148
 
гр. София, 16.04.2010 год.
 
В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 656 по описа за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молбата на Т. М. Р. от гр. С. за отмяна на влезлите в сила решения от 27.06.2008 год. по гр. д. № 3111/2007 год. на Пловдивския окръжен съд за допускане на делбата и това от 18.12.2008 год. по гр. д. № 1094/2006 год. на Асеновградския районен съд за извършването й, чрез изнасяне на публична продан на делбения имот, представляващ апартамент № 8, в сграда № 0* в гр. А., ул. „. вода” № 11, вх. „Г”, ет. 5 /4 жилищен/ и гараж в същата сграда, подробно описани в решението и за присъждане на обезщетение за лишаване от ползуването му.
В молбата се поддържа, че молителката не е участвувала в производството по делото, тъй като не е била редовно призована на адреса в гр. С., данни за който са били известни по делото. Призоваването й чрез публикация в неофициалния раздел на “Държавен вестник” е осъществено при нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./, което я е лишило от възможността да участвува лично в производството, поради което и счита, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения. Молителката претендира и присъждане на направените в настоящето производство разноски.
И. С. И. от гр. А., чрез адв. М. Л. , оспорва молбата за отмяна по съображения в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е и основателна.
Искът за делба на имотите, придобити по време на брака между страните, прекратен с решение от 9.05.2005 год. на Пловдивския районен съд, е предявен от И. С. И. против молителката, като в исковата молба е посочен адрес на последната, в качеството й на ответник, в гр. А., ж. к. „И”, № 11, вх. „Г”, ет. 4, ап. 8. От този адрес призовката за съдебното заседание на 21.11.2006 год. е върната в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето не е открито на посочения адрес при многократно търсене. По разпореждане на районния съд и по искане на пълномощника на ищеца, на последния е издадено съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова от ОблД “Полиция” – Пловдив за установяване на постоянен и настоящ адрес на ответницата. От представената справка е видно, че Т. М. Р. е с постоянен адрес този, посочен в исковата молба и настоящ адрес в гр. С., ул. „С” № 22, считано от 8.05.2006 год. С разпореждане от 19.12.2006 год. съдът се е разпоредил ответницата да бъде призована „още веднъж на посочения актуален адрес”, а видно от изпратената призовка това е адресът в гр. А., посочен от ищеца и в исковата молба, като на върнатата отново в цялост призовка връчителят е удостоверил, че по данни от съседа К. Н. , с посочен адрес, ответницата живее в гр. С..
Такива данни са удостоверени и в справката от Областна Дирекция „Полиция”, гр. П., но на посочения в нея настоящ адрес в гр. С. страната не е призована, а съдът се е разпоредил в с. з. на 16.01.2007 год. призоваването й по делото чрез публикация в “Държавен вестник” по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./, като приел, че страната в продължение на един месец не може да бъде призована на последния известен адрес.
Публикацията е в Д. в. бр. 13/2007 год. и на ответницата, сега молител, е назначен служебен процесуален представител съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./ – в съдебно заседание от 11.04.2007 год.
Сочените в молбата за отмяна конкретни нарушения на правилата за призоваване на молителката, обезпечаващи нейното участие в делбеното производство, са налице и са довели до лишаването й да вземе лично участие в процеса.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./ призоваването чрез публикация в неофициалния раздел на “Държавен вестник” се предпоставя от алтернативно предвидените предпоставки – ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец същият не може да бъде призован на постоянния му адрес, което отсъствие е предвидено да се удостовери с подпис върху призовката поне на един свидетел, с посочване на трите му имена и адрес. Районният съд е приел наличието на втората предпоставка, тъй като постоянният адрес на ответницата не е неизвестен, но наред с нарушаване на правилото за удостоверяване на отсъствието от постоянния адрес чрез отбелязване от връчителя трите имена на свидетеля, с оглед неговата идентификация, то в случая е релевантна липсата на увереността, че действително адресът на ответницата е неизвестен, с оглед представената справка от полицията, че ответницата има както постоянен адрес, така и посочен настоящ адрес, който е различен от първия. Съгласно чл. 50, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ съдът разрешава призоваването да стане чрез публикация в “Държавен вестник”, след като се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен. Въпреки посочване на постоянния адрес, смисълът на разпоредбата вменява в задължение на съда същият да е напълно уверен, че адресът действително е неизвестен. В конкретния случай, с оглед данните, че страната има посочен в справката от полицията наред с постоянния и настоящ адрес, то за съда е съществувало процесуалното задължение да я призове на последния, за да се приеме, че е спазил процесуалните правила за призоваването й в процеса с оглед защита на личните й интереси. Съгласно параграф 1, т. 4 от ДР на ЗБЛД настоящият адрес може да бъде постоянния адрес или друг адрес, на който лицето живее, поради което и след като е налице посочен такъв настоящ адрес и същият е установен чрез представената справка от полицията, страната е следвало да бъде призована и от него. Като не е призовал страната и от настоящия й адрес в гр. С., който е бил известен по делото, съдът е допуснал нарушение на правилата за призоваването й, довело до лишаването й от възможността да участвува в делото, което представлява основание за отмяна на влезлите в сила решения по реда на извънредния способ на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. След отмяната на решенията следва да се постанови, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав, като същото следва да започне от първото съдебно заседание във фазата на допускане на съдебната делба.
С оглед изхода на спора на молителката следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 2 025.75 лв.
Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯВА влезлите в сила решения № 1* от 27.06.2008 год. по гр. д. № 3111/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 88 от 8.10.2007 год. по гр. д. № 1094/2006 год. на Асеновградския районен съд и е допусната съдебната делба, и решение № 111 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 1094/2006 год. на Асеновградския районен съд за извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на делбените имоти и е уважен иск за обезщетение за лишаване от ползуване, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния Асеновградски районен съд, което да започне от първото съдебно заседание в първата фаза по допускане на съдебната делба.
Осъжда И. С. И. да заплати на Т. М. Р. направените в настоящето производство разноски в размер на 2 025.75 лв. /две хиляди двадесет и пет лева и 75 ст./.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар