О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 23.01.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 608 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Г. П. против определение №418/17.11.2011 г., постановено от състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия.
Ответникът по частната жалба не взима становище.
Частната жалба е допустима и подадена в срок.
За да постанови обжалваното определение, състава на ВКС е приел, че с оглед цената на предявения иск – под 5000 лева, касационното обжалване е недопустимо, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
В частната жалба се твърди, че касатора Х. П. П. е починала на 04.04.2011 г., а постановеното определение, както и решението на въззивния съд са постановени след смъртта на страната. Представено е и удостоверение за наследници на Х. П. П., от което се установява, че същата е починала на 04.04.2011г.
В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 11.08.2011 г., поради което и с оглед разпоредбата и по аргумент от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г.
По делото, на л.5 от производството пред районния съд, е приложено удостоверение за данъчна оценка, издадено от [община], сочещо, спорния имот е с данъчна оценка от 3005,20 лева. Искът е предявен на 24.09.2007 година, поради което по отношение на определяне цената на иска следва да се прилагат разпоредбите на ГПК /отм./ – чл.55, ал.1, б.”б”. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на ? от данъчната оценка на имота, в случая цената на предявения иск за собственост е 751,30 лева, каквато е цената и на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС. Тази сума, като цена на иска, обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради цена на предявения иск под 5000 лева, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Обстоятелствата, сочени в частната жалба не се отразяват на правилността на определението на състава на ВКС, с което е прието за недопустимо от процесуална гледна точка касационното обжалване, а на същите основания, за жалбоподателя съществува друг процесуален ред, за защита на твърдяните права.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №418/17.11.2011 г., постановено от състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, по гр.д.№ 1121/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.