О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр. София, 06.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 480 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. А. против определение №2071/16.07.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 1877/2010 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по частната жалба П. Д. П. я оспорва.
Ответникът Община гр.П. не взима становище.
Частна жалба е подадена в срок, насочена е против въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване при условията на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение, окръжния съд е потвърдил определение на Районен съд – П., с което е отказано конституиране на нов съделител в делбения процес във фазата по нейното извършване, по негова молба и без съгласието на страните по реда на чл.117, ал.1 от ГПК /отм./. Съдът е приел, че делбата следва да бъде извършена между страните по нея така, както е допусната и е недопустимо конституирането на нов съделител на този етап от производството.
Към частната касационна жалба е представено изложение на касационните основания, в което се твърди, че с обжалваното определение, въззивния съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допустимост на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Доколкото не се сочи противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, а се сочат определения и решения, постановени по реда на ГПК /отм./, то позоваването на това противоречие от страна на жалбоподателя следва да се квалифицира като искане за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ,т.2 от ГПК.
Сочения материалноправен въпрос касае нарушение на материалния закон и противопоставянето на придобитото право на собственост от страна на жалбоподателката, след влизане в сила на решението по допускането на делбата при нейното извършване. Този въпрос не е бил предмет на произнасянето от страна на въззивния съд с обжалваното определение, още по-малко с него е разрешен материалноправен спор, касаещ собствеността върху имота, предмет на делбеното производство. Така поставен, този въпрос е неотносим към производството по допустимост на касационното обжалване, тъй като въззивния съд не е формирал правна воля по него и не е направил правни изводи, по отношение на които да е налице коя да е от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Процесулноправният въпрос, сочен от жалбоподателката е, допустимо ли е конституирането на съделител във втората фаза на делбеното производство, по нейното извършване. В тази връзка се сочи противоречие с представените от жалбоподателя съдебни решения и определения. Соченото решение №818/2004 г. на ВКС по гр.д.№399/2004 г. е постановено при различна фактическа обстановка и при различен правен спор. В цитираното решение е налице прехвърляне на делбения имот и е прието, че е налице предпоставката на чл.121, ал.2 от ГПК /отм./, при която приобретателят може да встъпи в процеса, но по конкретното дело делбата е във фазата по нейното допускане, т.е. хипотезата е различна от настоящата, в която е налице влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата.Определение №58/13.03.2007 г. на ВКС, по гр.д.№174/2007 г. касае правоприемство в процеса на основание чл.120 от ГПК/отм./, каквато хипотеза не е налице в настоящото дело.Останалите представени решения и определения на ВКС и ВС са постановени при процесуални хипотези, при които е налице прехвърляне на спорното право и се дава разрешение за встъпване при условията на чл.117, ал.1 от ГПК /отм./ – възможност, която не е отречена от въззивния съд по спора, напротив, видно от мотивите на обжалваното определение, то е постановено в този смисъл.
Не се сочи в каква насока поставения процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не се сочи законова процесуална разпоредба, която да е неясна, непълна или противоречива, която неяснота, непълнота или противоречие да бъде отстранена по тълкувателен път, с оглед правомощията на касационния съд в тази насока. Не се сочи и в каква насока следва да се промени трайната съдебна практика по отношение на процесуалните норми, регламентиращи встъпването и конституирането на нови страни в процеса, както и какво налага това, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочено от жалбоподателката като основание за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2071/16.07.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 1877/2010 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.