О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София , 14.07. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №2900/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Т., Л. С. Т., Ц. С. С. и Д. С. С., подадена от пълномощника им адвокат Д. П., срещу решение №627/13.01.2014г. по гр. дело №1380/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по следните правни въпроси : В какво следва да се изразява манифестирането на намерението на сънаследника да свои частите на останалите сънаследници, които от много години не живеят в имота, не го посещават, не поддържат връзка помежду си и налице ли е обективна невъзможност да се доведе до тяхното знание това намерение. Следва ли инцидентните посещения на един от сънаследниците само по повод гостуване, да се тълкува като действия, прекъсващи владението на сънаследника, който е в имота. Необходимо ли е сънаследниците след като узнаят, че единият от тях е започнал да владее целия имот, да се противопоставят или да одобрят действията му и в какво трябва да се изразява това. Процесуално нарушение ли е отказът на съда да допусне преразпит на свидетели, след като се касае за установяване на новоузнати факти и обстоятелства по смисъла на чл.266,ал.2,т.1 ГПК и подлежи ли на инстанционен контрол. Представени са съдебни решения.
Ответниците по касация М. П. Й., С. Т П., М. К. А. и К. К. Т., чрез пълномощника им адвокат В. И. К., оспорват жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното ппроизводство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С решение №182/2013г. по гр.д.№1959/2013г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено решение №515/2012г. по гр.д.№ 256/2012г. на Окръжен съд – Велико Търново и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото е върнато за ново разглеждане за извършване разпит на свидетеля С. К..
При новото разглеждане с въззивното решение е потвърдено решение №188/2011г. по гр.д.№ 2630/2011г. в обжалваната му част, с която е допусната делба на недвижим имот идентификатор 00583.501.5 по КК на [населено място] с площ 816 кв.м., заедно с построените в него къща и селскостопанска сграда между съделителите М. П. Й. /1/4 ид.ч./, С. Т. П. /1/4 ид.ч./, М. К. А. /1/8 ид.ч./, К. К. Т. /1/8 ид.ч./ и С. П. Т. /1/4 ид.ч./, както и в частта, с която на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен нотариален акт №296/2007г., том ІІ, рег.№3189, нот.дело № 286/18.04.2007г. по отношение на ? ид.ч. от процесния имот, по иск на М. Й., С. П., М. А., К. Т, срещу С. Т., Л. Т.,Ц. С., Д. С..
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на П. Т. П., поч.1981г. и Ц. Т., поч.2006г. като ищцата М. П. и ответникът С. П. са техни дъщеря и син, а останалите ищци са наследници на останалите им синове, починали през 1988г. и 1969г.Процесният имот е закупен през 50-те години от П. и Ц. Т. без документ за собственост. Те са го владяли повече от 10 години и са придобили по давност в режим на СИО. След смъртта на П. Т. имотът е станал съсобствен на съпругата му и неговите низходящи. От подробно обсъдените гласни доказателства въззивният съд е приел за установено, че след смъртта на П. Т. в имота останала да живее съпругата му Ц.. Наследниците не са се делили като децата и внуците живеели в други жилища и посещавали баба Ц.. С. заживял при майка си едва след като се развел през 1999г. Той е бил държател на частите на останалите сънаследници, а не техен владелец. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля С. К., разпитан при новото разглеждане на делото в изпълнение указанията на ВКС в отменителното решение. Приел е, че те са противоречиви и неясни и че не установяват С. Т. да е завладял частите на останалите сънаследници, в т.ч. и на майка си, още през 1981г. Той не доказал да е отблъснал тяхното владение, да е отрекъл правата им и да е своил имота. Към 2007г., когато е издаден констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка, С. Т. не е придобил частите на сънаследниците по давност. Имотът е останал наследствен, поради което следва да бъде допуснат до делба при законните квоти.
Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, респ. е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Първите три въпроса не могат да обусловят допускане касационно обжалване, тъй като решаващите изводи на въззивния съд са, че не е налице завладяване частите на останалите сънаследници и придобиването им с непрекъснато владение след откриване на наследството през 1981г. Въпросите не са относими към решаващите изводи на въззивния съд, защото не са включени в предмета на спора пред него. По въведените в изложението твърдения за обективна невъзможност за касатора да доведе до знанието на останалите сънаследници намерението за своене, както и за това по какъв начин се прекъсва придобивната давност, въззивният съд не е излагал мотиви. Той не е приел, че с инцидентни посещения в имота останалите сънаследници са прекъснали давностното владение на касатора С. Т.. По поставените процесуални въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди относимите към спора доказателства следва да приеме, че е съобразена трайно установената съдебна практика, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. В изпълнение указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, той е събрал посочените гласни доказателства и ги е обсъдил и ценил във връзка с останалия доказателствен материал. Поставеният четвърти въпрос също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото делото е разгледано по реда на 294,ал.1 ГПК и в съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е извършил указаните му с отменителното решение процесуални действия за събиране на гласни доказателства. Въпросът за преразпит на свидетели по реда на чл.177 ГПК, разпитани при предходното разглеждане на делото, не може да бъде поставян в хипотезата на чл.266 ГПК, след като не е включен в рамките на новото въззивно разглеждане по реда на чл.294,ал.1 ГПК. Представеното от касаторите решение №466/2010г., по гр.д.№1297/2009г., на ВКС, І г.о. не сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по този въпрос. Ето защо не е налице разрешение по така поставените от касаторите процесуалноправни въпроси в противоречие с трайно установена или задължителна съдебна практика. Останалите доводи за необоснованост на обжалваното решение, както и фактическите въпроси не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението, тъй като представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК и не могат да бъдат разглеждани в производството по предварителна селекция на жалбите.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 200 лева, съгласно приложения договор за правна защита от 11.04.2014г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №627/13.01.2014г. по гр. дело №1380/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА С. П. Т, Л. С. Т, Ц. С. С. и Д. С. С. да заплатят на М. П. Й., С. Т. П., М. К. А. и К. К. Т. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 200 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: