O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 04.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3588 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 90378/05.09.2012 год. на С. с н. ц. А. у. в Б. – [населено място] чрез адв. П. П. и адв.Д. Г.- САК срещу въззивно Решение Nо 4645 от 25.06.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2499/ 2012 година на Софийския градски съд ,IV г отд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С посоченото решение Софийският градски съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решение на първата инстанция , с което са отхвърлени заявените от А. К. Ч., починала в хода на производството и заместена от наследник по завещание С. с н. ц. А. у. в Б.”, искове с правна квалификация чл. 108 ЗС срещу Ф. Р. Р. и М. Г. А. за осъждане да предадат владението на недвижим имот- УПИ * от кв. * г по плана на [населено място] , бивша м.”П. в.’, заедно с изградената в него еднофамилна жилищна сграда с гараж , както и в частта за разноските.
За да потвърди решението на първата инстанция , въззивният съд е приел, че при сключване на сделката на разпореждане по НА Nо */1996 год. , по която сделка А. К. Ч. е представлявана от Г. Ц. с пълномощно Nо */ 15.08.1995 год. и като пълномощник на И. Ч. при условията на преупълномощаване, със сънаследствено имущество – реституирани по ЗСПЗЗ земеделски земи в землището на [населено място], м.”П. в.’, съответно имоти с пл. Nо * и Nо *- незастроени , представителната власт на пълномощнка Г. К. Ц. е надлежно учредена , нотариалната заверка е действителна , налице е саниране на висящата недействителност чрез действия на потвърждаване на преупълномощаването.
Прието е , при зачетената представителна власт на упълномощителя Г. Ц. , че сделката по НА Nо */ 30.05.1996 година е нищожна на основание чл. 26 ал.1 предл..4 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД като сключен във вреда на представлявания , извод направен на базата на доказано многократно занижаване на цената , на която двата имота са продадени на М. Д. . Договорът сключен във вреда на представлявания нарушава добрите нрави,той е нищожен, няма вещно-правен ефект , поради което и последващите сделки на разпореждане с двата имота по НА Nо */1999 година от М. Д. на Н. Г. Г. заедно с правото на строеж на двуетажна жилищна сграда с гараж, по НА Nо*/2005 год. с който съпрузите Н. и М. Г. продават на Ф. Р. спорния имот респ. по НА Nо * / 23.12.2005 год, за учредяване вещно право на ползване на сградата и гаража в полза на М. А., нямат вещно-правно действие.
При разглеждане на заявените при условията на евентуалност искове на Ф. Р. за придобиване имота на основание давност по чл. 79 ал.2 ЗС във вр. с чл. 69 ЗС е прието, че са налице предпоставките на фактическия състав за придобиване на право на собственост на основания придобивна давност към дата 14.04.2006 година , в т.ч. и на правото на ползване , поради което на това основание исковете, заявени към дата 19.06.2006 година , по чл. 108 ЗС са отхвърлени.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК с довод , че решението на въззивния съд противоречи на задължителна практика на ВКС с Решение Nо 384 от 25.06.2012 год. по гр.д. 1450/2010 год. на ВКС-I отд., който се е произнесъл по въпросите за приложение на чл. 202 ЗУТ, за нищожността на договор за доброволна делба без участие на другия съделител и приета теза , че нормите уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер , относно въпроса за необходимостта съдът следи служебно/ в смисъл на нарушаване на императивни правила/ и в този аспект от необходимостта да се прецени валидността на сделката по НА Nо */2005 год. не е ли била във вреда на представлявания от гл.т. на цената, на която е реализирана сделката.
Поддържа се довод за противоречи на задължителната практика , изразена с Решение Nо 180 от 15.03.2010 год. по гр.д. Nо 303/2009 год. ВКС-I по въпроса за възможността за придобиване право на собственост въз основа на придобивна давност по силата на чл. 85 ЗС , не само върху недвижима вещ но и по отношение на друго вещно право , което зависи от действията върху имота -в случая право на строеж и правото на ползване върху сградата и гаража , учредено в полза на М. А. , с довод за допуснато нарушение на закона от гл.т. на възможността да се придобие по давност правото на ползване, като се поддържа , че не са ценени доказателствата от кой момент е осъществено владението, за да е налице сложния фактически състав, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК се поддържа , че решението на въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика , изразен с Решение Nо 136 от 17.08.2011 год. на ВКС по гр.д. Nо 774/2010 година на ВКС-II г.о. по въпроса – за държането на вещта в полза на друго лице/ прието, че да се държи една вещ за други го, означава фактическата власт върху нея да е придобита на някакво правно основание , а с обжалваното решение е прието, че е осъществявана фактическа власт от името на ответника, без да е имало установени и доказано основания за това’- основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че постановеното от въззивния съд решение , почиващо на подбрани от съда доказателства е в противоречие със задължителната съдебна практика по Решение Nо 24 от 28.01.2010 год. по гр.д. Nо 4744/2008 год. на ВКС-I отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника /трето лице / по касация М. А., с който се възразява по наличието на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като същите са неотносми към спорните правоотношения , не съставляват противоречиво разрешение правни въпроси, въвеждат се доводи – за нищожността на сделката от 2005 година за първи път с касационната жалба , което е недопустимо като форма на защита . Представят се решение на ВКС, задължителна съдебна практика в смисъл, в който се е произнесъл въззивния съд.
В посочения срок е подаден писмен отговор и от ответника по касация Ф. Р. в смисъла на възраженията изложени от ответника М. А..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, касае до заявен иска за собственост на основание чл. 108 ЗС с цена на иска към датата на завеждане , изчислена по чл. 55 б.’б” ГПК / отм./ от 8 756 лв. и е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира , че не са налице основания по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване .
Съгласно ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да може ВКС да изпълни задължението си по селекция на касационната жалба , страната касатор и задължителната защита от адвокат , следва да формулира в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК , ясно и точно правните въпроси, които според нея са обусловили изхода на спора и които са произнесени било в противоречие с задължителна практика на ВКС/ ВС , визирайки несъблюдаване на ТР на ОСГК/ ТК или на ПП ВС, решения постановени по реда на чл. 290 ГПК / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, било в смисъл различен от влезли в сила решения на друга съдебна инстанция , сочейки на противоречиво разрешаване на поставения проблем/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/ или да обосноват нуждата от произнасяне по поставените въпроси с цел да бъде уеднаквена практиката на съдилищата или да бъде преодоляна съществуваща погрешна съдебна практика / чл. 280 ал.1 т.3 ГПК / .
С настоящото изложение е видно , че формулираните правни въпроси не са нито от материално-правно естество , нито от процесуално-правно, което да е обусловило постановения краен правен резултата.
Не може да се приеме , нито че цитираното Решение Nо 384 от 25.06.2012 год. по гр.д. 1450/2010 год. на ВКС-I отд., с който по въпросите за приложение на чл. 202 ЗУТ, за нищожността на договор за доброволна делба без участие на другия съделител , е приета теза , че нормите уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер , нито че формулираният въпрос за необходимостта съдът следи служебно/ в смисъл на нарушаване на императивни правила/ и в този аспект от необходимостта да се прецени валидността на сделката по НА Nо 14/2005 год. не е ли била във вреда на представлявания от гл.т. на цената, на която е реализирана сделката, да имат характера на обуславящи изхода на делото. Въззивният съд е произнесъл разбирането си / в мотивната част / за приложение на чл. 26 ал.1 предл. 4 ЗЗД във вр. с чл. 40 ЗЗД относно разпоредителната сделка по НА Nо */1996 год. , но изводите по основателността на заявените ревандикационни искове почиват на констатацията , че макар и сделката по този нотариален акт като нищожна да няма транслативен ефект ,то последващите разпоредителни сделки са действителни поради което , като годно правно основание да прехвърлят право на собственост , и при реализирано владение от страна на съответния преобретател, са налице предпоставките за придобиване на имота на основание придобивна давност от владеещите имота ответници Ф. Р. и М. А., на основание чл. 79 ал.2 ЗС .
Аналогичен следва да е изводът за липса на противоречие на задължителната практика , изразена с Решение Nо 180 от 15.03.2010 год. по гр.д. Nо 303/2009 год. ВКС-I по въпроса за възможността за придобиване право на собственост въз основа на придобивна давност по силата на чл. 85 ЗС , не само върху недвижима вещ но и по отношение на друго вещно право , което зависи от действията върху имота . В случая няма констатации , че право на строеж или вещното право на ползване върху сградата и гаража , последното учредено в полза на М. А.., са в нарушение на закона от гл.т. на възможността да се придобият на основание придобивна давност, не само тъй като този въпрос няма качеството на обуславящ изхода на делото, но и поради обстоятелството на поддържано в тази насока основание за отмяна, в аспект на неточно ценени доказателствата от кой момент е осъществено владението, за да е налице сложния фактически състав, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК се поддържа , че решението на въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика , изразен с Решение Nо 136 от 17.08.2011 год. на ВКС по гр.д. Nо 774/2010 година на ВКС-II г.о. по въпроса – за държането на вещта в полза на друго лице/ прието, че да се държи една вещ за други го, означава фактическата власт върху нея да е придобита на някакво правно основание , а с обжалваното решение е прието, че е осъществявана фактическа власт от името на ответника, без да е имало установени и доказано основания за това’- основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че постановеното от въззивния съд решение, почиващо на подбрани от съда доказателства е в противоречие със задължителната съдебна практика по Решение Nо 24 от 28.01.2010 год. по гр.д. Nо 4744/2008 год. на ВКС-I отд., не може да обоснове допускане на касационното обжалване , тъй като по същество доводът касае допуснато процесуално нарушение , което не може да бъде едновременно основания за допускане и основание за отмяна по реда на касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 90378 / 05.09.2012 год. на С. с н. ц. А. у. в Б. – [населено място] , заявена чрез адв. П. П. и адв. Д. Г.- САК за отмяна на въззивно Решение Nо 4645 от 25.06.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2499/ 2012 година на Софийския градски съд , IV г отд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: