3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№307
ГР. София, 14.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.03.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4843/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС са произнася по допустимостта на касационната жалба на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Габрово срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №158/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, предявеният от В. К. срещу касатора иск по чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от настъпила на 3.11.15 г. трудова злополука, вследствие на която ищцата претърпяла счупване на пета кост на дланта на дясната ръка, довело до временната й нетрудоспособност за период от 110 дни.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и чл.280, ал.2,пр.2 и 3 ГПК. Намира , че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, отразена в цитираните в изложението решения по чл.290 ГПК по въпроса от предмета на спора: Следва ли и може ли да се присъжда обезщетение по чл.200 КТ, без трудовата злополука да е установена по надлежния ред, съгл.правилата на КСО? Въззивният съд се е произнесъл и по непредявен иск, присъждайки обезщетение за неимуществени вреди от „оток на лявото коляно” на ищцата. Присъдената от въззивния съд сума от 2 500 лв. е присъединена към присъдените от първоинст. съд 5 500 лв., без да се сочи за кое увреждане се присъжда, при положение, че в исковата молба ясно и точно са посочени претендираните суми за конкретните увреждания, това е направено и в решението на първата инстанция. Непосочването от въззивния съд в отменителната част на решението за кои присъдени суми и за какви увреждания се произнася е обусловило неправилните изводи на въззивния съд и неправилността на решението му.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Предмет на касационно обжалване е въззивното решение. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – ТР №1/19.10.2010 г., т.1 и 2 ОСГТК. Във връзка с поставените от касатора въпроси, въззивният съд е приел в мотивите на решението си, че „ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на ищцата вследствие травмата на дясната ръка, следва да бъде определено на 8 000 лв.”- л.51. В диспозитива на въззивното решение – л.52, също изрично е посочено, че присъдената в повече сума от 2 500 лв./ заедно с първоначално присъдените 5 500 лв./ е обезщетение за вредите от счупване на дясната ръка на ищцата при трудовата злополука на 3.11.15 г. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция – ТР №1/13 г. ОСГТК, т.2. В случая въззивният съд, като инстанция по същество на спора / втора първа инстанция/ е формирал свои фактически и правни изводи по предмета на спора и в съответствие с тях е коригирал изводите на първоинстанционния съд по отношение на увреждането, за което се присъжда обезщетението и размера му. Травмата на дясната ръка е описана в разпореждането №42/13.11.15 г., по чл.60, ал.1 КСО, поради което поставеният в тази връзка въпрос на касатора, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. В жалбата си пред въззивната инстанция ищцата е претендирала да се уважи претенцията й за обезщетяване на тази травма в пълен размер – 8 000 лв., и въззивният съд е уважил искането й. Първоинстанционното решение е потвърдено в осталата обжалвана от ищцата част, с която са отхвърлени изцяло / виж исковата молба/ исковете й за сумите 1500 лв. – обезщетение за травма на зъбите и 2000 лв. – обезщетение за причинено мозъчно сътресение.
Не се установяват и сочените от касатора вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. С въззивното решение е обезщетена в пълния заявен от ищцата размер 8 000 лв. травмата на дясната ръка на ищцата, за която се отнася разпореждането по чл.60 КСО, като подробно са описани болките и страданията, които ищцата е преживяла в причинна връзка с това увреждане.
Не се установяват основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №158/19 г. от 19.07.19 г.
ОСЪЖДА ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Габрово да заплати на В. Г. К. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 / петстотин/ лв., за адв. възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: