Определение №31 от 30.4.2009 по гр. дело №323/323 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 31
 
 
гр. София, 30.04.2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 332/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 232 от 13.01.09г., постановено по гр.д. № 666/08г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение от 09.07.08г. по гр.д. № 3037/07г. на Бургаския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на В. Т. Н. , Н. Т. А. , Я. Т. Т. , Б. Г. Н. , Т. Г. Н. , Г. Р. Р. , Ж. П. Р. , С. Д. Р. , Д. Б. Р. , А. Т. Р. и Р. Т. Р. , че Община Б. е собственик поземлен имот № 703 с площ от 296 кв.м., разположен между кв.124а и кв.131 по плана на гр. Б., ведно с построените в него две жилищни сгради, работилница и барака. Прието е, че процесният имот е бил отчужден през 1962г. с решение на ИК на БГОНС по реда на чл.55а ЗПИНМ /отм./ за жилищно строителство, като собствениците му Щ. А. и Г. Н. са били обезщетени с неизградени двустайни апартаменти в групов строеж. Независимо от факта, че по делото липсват данни отчуждените собственици да са получили определеното им имотно обезщетение, респ. стойността на отчуждения имот, въззивният съд е приел, че понастоящем собственик на имота е ищецът, тъй като отчуждаването на имота в хипотезата на чл.55а ЗПИНМ/отм./ е настъпила по силата на решението на ИК на ГНС, а не след обезщетяване на собственика и доколкото не е налице отмяна на отчуждаването на имота, извършено по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – при проведено отчуждаване на имот на основание чл.55а, ал.1 ЗПИНМ/отм./ и при непредоставяне на реално определеното и дължимо при това отчуждаване обезщетение, следва ли да се счете, че имотът е отнет от държавата не по установения от закона ред и без законово основание по смисъла на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и съответно подлежи ли на реституция, респ. дали при непредоставяне на обезщетението имотът е преминал в собственост на държавата, който е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая релевантни доводи в посочените насоки не са изложени, поради което следва да се приеме, че хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице. В допълнение следва да се отбележи, че във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика в същия смисъл и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Ето защо разглеждането на настоящото дело от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от В. Т. Н. , Н. Т. А. , Я. Т. Т. , Б. Г. Н. , Т. Г. Н. , Г. Р. Р. , Д. Б. Р. , А. Т. Р. , Ж. П. Р. , Р. Т. Р. и С. Д. Р. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 232 от 13.01.09г., постановено по гр.д. № 666/08г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар