О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 06.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2664 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. К. против решение от 19.10.2012г. по гр.д.№ 355/2012г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение от 27.07.2011г. по гр.д.№ 12958/2005г. на Софийски РС, с което е извършена делба между касатора и Ю. И. К. чрез разпределение по чл.292 ГПК /отм/ на допуснатите при равни права между тях имоти както следва: апартамент със застроена площ 88,34 кв.м., находящ се в [населено място], на [улица], на четвърти надпартерен етаж е разпределен на Ю. К., а дворно место с площ 600 кв.м., находящо се в землището на с.. Шума м.”Б. връх” общ.Г., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. е поставена в дял на касатора, заедно с лек автомобил марка „Ситроен” модел „К.” с рег. [рег.номер на МПС] .
В касационната жалба се навежда оплакване за неправилно избран способ за извършване на делбата. Според касатора, делбата следвало да се извърши чрез теглене на жребий, защото той не е давал съгласието си за направеното от съда разпределение.
Изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не е представено, но е формулиран въпрос в касационната жалба – по какъв способ следва да се извърши делбата когато имоти на различна стойност са допуснати до делба при равни права. По този въпрос се твърди противоречива съдебна практика. В подкрепа на това са представяни решение № 1164 от 17.12.2008г. по гр.д.№ 5475/2007г. на ІV гр.о. на ВКС.Р № 295/20.06.2011г. по гр.д.№ 595/2010г. на І гр.о. на ВКС и Р № 47 от 12.02.2010г. по гр.д.№ 818/2009г. на ІІ гр.о. на ВКС.
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касация на въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение е допусната съдебна делба между П. И. К. и Ю. И. К. на останали в наследство от баща им И. П. К. два имота и лек автомобил при равни права. СТЕ е докладвала, че всеки от двата имота – апартамента на 88 кв.м. в София и дворното место с двуетажна масивна жилищна сграда в [населено място], [община] са неподеляеми. Ю. К. е заявил претенция за възлагане по чл. 288, ал.3 ГПК/отм/, но тя е отхвърлена с решението на РС и то е влязло в сила в тази част. С решението на РС, потвърдено с обжалваното въззивно решение е извършена делба между касатора и Ю. И. К. чрез разпределение по чл.292 ГПК /отм/, като апартамент със застроена площ 88,34 кв.м., находящ се в [населено място], на [улица], на четвърти надпартерен етаж на стойност 179 300 лв. е разпределен на Ю. К., а дворно место с площ 600 кв.м., находящо се в землището на с.. Шума м.”Б. връх” общ.Г., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. на стойност 114 100 лв. и лек автомобил марка „Ситроен” модел К. с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 2200 лв. са разпределени в дял на касатора. За да разпредели имотите по този начин, съдът е съобразил, че в апартамента Ю. К. е извършил подобрения. Съдът приел, че делбата не следва да се извършва чрез теглене на жребий предвид изразеното принципно съгласие на касатора чрез пълномощника му апартамента да се постави в дял на брат му Ю. К. Прието е, че тегленето на жребия ще е и неудобно, защото ще се получи голямо разместване на имуществени блага поради това, че Ю. К. е инвестирал средства в ремонта на апартамента и претенцията за подобрения е уважена.
Касаторът счита, че е налице противоречива съдебна практика относно това по какъв способ следва да се извърши делбата при наличие на равни права на страните и имоти, колкото е броя им, но на различна стойност. В подкрепя на това представя решения на ВКС. В Р № 1164/17.12.2008г. по гр.д.№ 5475/2007г. ІV гр.о. ВКС по отменения ГПК е разгледан случай при който делбения имот, допуснат между двама съделители при равни права се оказал поделяем на два дяла – единия празен парцел, а другия с къща. Съдът е приел, че в този случай делбата правилно е извършена чрез теглене на жребия. В Р № 295 / 20.06.2011г. по гр.д.№ 595/2010г. І гр.о. е разгледана хипотеза, при която са допуснати две имота между двама съделители, но не е определен подходящия способ за извършване на делбата. Посочено е само, че изнасяне на публична продан е незаконосъобразно, защото се нарушава принципа на чл. 69, ал.2 ЗН С Р № 47/12.02.2010г. по гр.д.№ 818/2009г. ІІ гр.о. ВКС по чл. 290 ГПК е прието, че освен броя на допуснатите до делба имоти, броя на съделителите и правата им, при избиране на способа за извършване на делбата следва да се отчита и характера на допуснатите до делба имоти и стойността им. Тези представени от касатора решения не обосновават извод за противоречива съдебна практика относно способа, по който следва да се извърши делбата поради това, че хипотезите във всеки конкретен случай са различни. Както се посочва в последното решение, тази преценка е комплексна и зависи от конкретни обстоятелства. С такива обстоятелства е съобразил съдът при избиране способа за извършване на делбата – изразено съгласие на касатора в първото съдебно заседание във втората фаза, обстоятелството, че Ю. К. е живял в това жилище и сега при посещенията си в България отсяда в него, че е изпращал средства за ремонтирането му е мотивирало съда да избере разпределението по чл. 282 ГПК /отм: като подходящ способ за извършване на делбата.
Съдът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 292 от ГПК, дадено в т.5 от ПП-7-73 и конкретно на понятието “неудобство” по смисъла на чл. 292 ГПК /отм/ Съгласно направеното тълкуване, голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения. Щом направата на подобрения е критерий за избор на способа, по който следва да се извърши делбата, този критерий е относим и при преценката как следва да се разпределят имотите между съделителите. Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал.2 от ЗН всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 ГПК /отм/ се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. Въззивното решение е съобразено с тази задължителна съдебна практика, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.10.2012г. по гр.д.№ 355/2012г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение от 27.07.2011г. по гр.д.№ 12958/2005г. на Софийски РС, с което е извършена делба между касатора П. И. К. и Ю. И. К. чрез разпределение по чл.292 ГПК/отм/
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: