О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
гр. София, 28.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 95 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 394 от 2.06.2008 год. по гр. д. № 148/2008 год. Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение № 134 от 12.12.2007 год. по гр. д. № 344/2007 год. на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от К. И. В. против ОбС „ЗГ” – гр. Б. и Община Б. за признаване правото на наследниците на К. В. Г. на възстановяване собствеността върху нива от 1.800 дка в м. „О” в землището на с. К., Софийска област, при описаните съседи.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от К. И. В. с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен.
Ответната ОбС „ЗГ” – гр. Б. оспорва жалбата, останалите ответници по нея не са взели становище.
В представеното в изпълнение на указанията на съда изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречиво решаване от съдилищата на съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси относно установяване правото на собственост върху земеделски земи с писмените доказателства, визирани в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и конкретно извлеченията от разписните листове към кадастрални и регулационни планове представляват ли такива доказателства и недопустимостта на гласните доказателства за установяване на това обстоятелство. Представя и цитираната в изложението съдебна практика. Поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно друг съществен въпрос, решен от въззивния съд, а именно, че в производството по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост върху имота. Аргумент за противния извод касаторът черпи в разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и разясненията в ТР № 1/97 год. и цитираната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като за да го отхвърли, потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че липсват писмени доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя върху процесния земеделски имот. Съдът се е позовал на последното изменение на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с Д. в. бр. 13/2007 год. и пар. 30 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, предвиждащ приключване на производството по новия ред. С оглед липсата на представени писмени доказателства относно поддържаното от ищците придобивно основание за правото на собственост на наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС в с. К. през 1957 год., а именно – наследство и придобивна давност, съдът направил извод за неоснователност на предявения иск.
Представеното копие от разписния лист към плана на селото от 1943 год. и удостоверението от кметството, че имот № 223 в кв. 31 е бил записан на името на общия наследодател, не представлява доказателство за принадлежащото му право на собственост върху имота. Този извод не противоречи на направените в представените решения по гр. д. 180/2007 год. на Ш. окръжен съд и по гр. д. № №* и 501, двете от 2007 год. на Софийския окръжен съд, дори и да се приеме, че първите две са влезли в сила, с оглед липсата на данни за това в представените копия. В обжалваното въззивно решение съдът не е обсъждал дали представените копие от разписен лист и удостоверение за записване на имота на името на наследодателя са доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, за да се търси противоречиво произнасяне на съдилищата по този въпрос, а е приел, че тези доказателства не установяват правото на собственост на поддържаните придобивни основания – наследство и давност към момента на образуване на ТКЗС през 1957 год. В същия смисъл е и изводът по приложеното решение по гр. д. № 501/2007 год. Поради това и не е налице противоречиво решаване на посочените като съществени от касатора въпроси, още повече, че в настоящето производство не е правено доказателствено искане за допускане на гласни доказателства, макар и обжалваното решение да съдържа мотиви в тази насока, те са за пълнота на изложението му във връзка с изменената редакция на законовата разпоредба, а не са решаващ мотив на направения извод.
В заключение, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касаторът поддържа и становището, че другият съществен въпрос, касаещ необходимостта от главно и пълно доказване в производството по иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящата инстанция намира, че и това основание за допускане на касационното обжалване не е налице, поради следното: В обжалваното решение съдът не се е позовал на такова решаващо съображение за направения от него извод за неоснователност на иска, за да се приеме, че това е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от него. Освен това, позоваването на предвидената в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ възможност спорът за материално право да се разрешава по съдебен ред, за да се изведе поддържания извод, че при иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не е необходимо провеждане на пълно и главно доказване на твърдяното материално право, е неуместно, тъй като се касае за две различни искови производства, в които се прилагат на общо основание правилата на доказване в гражданския процес. И тъй като позоваването на ТР № 1/97 год. и приложените две решения на ВКС са неотносими към това основание – по т. 3, то следва извода, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 394 от 2.06.2008 год. по гр. д. № 148/2008 год. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от К. И. В. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: