О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр. София, 18.05..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 42/2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. С., П. М. С., М. Б. К., С. Б. В. и Н. И. Й. срещу възиввно решение № 295 от 18.10.2009г., постановено по гр.д. № 587/09г. на Русенския окръжен съд в уважителната му част с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 43 от 21.04.09г. по гр.д. . № 559/07г. на Русенския районен съд и вместо него е постановил друго, с което всеки от ответниците, а именно Д. М. С., П. М. С., М. Б. К., С. Б. В. , Н. И. Й. и В. Й. В. е осъден да заплати по 1111,11 лв. на А. С. С. и Д. Д. И., които суми представляват стойността на извършени в недвижим имот подобрения, ведно със законната лихва, както и сумата 1985, 88 лв. разноски. Със същото решение М. Б. К. и С. Б. В. , като наследници на М. М. К. , са осъдени да заплатят на ищците сумата 1111,11 лв., ведно със законната лихва.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с предварителен договор от 30.03.1998г. ответниците в първоинстанционното производство (без П. С. ) са продали на ищците сграда – конюшня, находяща се в стопанския двор на бившето ТКЗС с. Щ., Р. област. Впоследствие ответниците са продали имота на трето лице с нот.акт № 132/04г. и окончателен договор между страните не е бил сключен. След сключването на предварителния договор ищците са започнали да владеят имота като са преустроили конюшнята в сграда за производство за компост, за което са направили със знанието и без противопоставянето на ответниците редица подобрения, увеличаващи нейната стойност със сумата 21 086 лв. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците имат правата по чл.72 ЗС и че всеки от ответниците им дължи по 2 342 лв., поради което предявените частични искове са уважени изцяло. Прието е също, че незаконността на извършеното преустройство е без значение за основателността на претенцията, тъй като ответниците не са поискали възстановяване на сградата в предишното й състояние, а са продали сградата на трето лице в преустроения й вид с оборудването.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за действителността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който не е подписан от един от продавачите; в какво качество ищците са упражнявали фактическа власт върху имота – като владелци по действителен предварителен договор или като държатели; незаконното преустройство на сградата и невъзможността то да бъде узаконено увеличава ли стойността на имота; подлежат ли на заплащане като подобрения и движими вещи – вентилатор и оборудване, които могат да се демонтират и следва ли те да се включат в цената на подобренията, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 6/74г., Р № 935/64г. на ВС, Р № 1277/78г. на ВС и Р № 533/99г. на ВКС. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие и с практиката на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 и 2 ГПК/отм./- Р 787/58г. и Р № 70/80г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тези разпоредби на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г на ОСГТК).
В разглеждания случай въпросът за действителността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който не е подписан от един от продавачите-съсобственици не обуславя изхода на спора, с оглед приетото от съда, че подобренията в имота са извършени със знанието и без противопоставянето на всички съсобственици и по тази причина ищците имат правата по чл.72, ал.1, вр. с чл.74, ал.2 ЗС, поради което същият не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване и позоваването във връзка с него на Р № 533/99г. на ВКС, на Р 935/64г. и Р 1277/78г. на ВС е неоснователно. По отношение на втория поставен въпрос следва да се отбележи, че същият е по съществото на спора и позоваването във връзка с него на противоречие с дадените в т.1 на ППВС 6/64г. разяснения, съгласно които правата по чл.72 и чл.74 ЗС има само владелецът, а не и държателят, е също неоснователно. Липсва противоречие и с т.7. на същото постановление, в която е прието, че подлежащо на премахване незаконно строителство не води до увеличение стойността на имота, освен ако собственикът приема имота в застроено състояние и желае да го запази, тъй като в случая въззивният съд е приел, че е налице втората хипотеза. Същото се отнася и за дадените в т.8 разяснения относно прикрепени към владения недвижим имот движимости, тъй като в случая оборудването на сградата не е могло да бъде премахнато без това да доведе до съществена промяна на същата, респ. на нейното предназначение. В случая касаторите не са посочили конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, които в посочените Р 787/58г. и Р № 70/80г. на ОСГК на ВС са решени по друг начин, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, още повече, че противоречие с приетото в тези решения във връзка с преценката на доказателствата не е и налице. По направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното подадената от Д. М. С., П. М. С., М. Б. К., С. Б. В. и Н. И. Й. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 295 от 18.10.2009г., постановено по гр.д. № 587/09г. на Русенския окръжен съд.
О с ъ ж д а от Д. М. С., П. М. С., М. Б. К., С. Б. В. и Н. И. Й. да заплатят на А. С. С. и Д. Д. И. сумата 500 лв.(петстотин лева) разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: