Определение №315 от 1.10.2008 по ч.пр. дело №1296/1296 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       №315
 
Сфия,01.10.2008г.
 
 
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО  отделение, в закрито заседание  деветнадесети   септември  ,  две хиляди и осма  година в състав:
 
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Костадинка Арсова
                                    ЧЛЕНОВЕ :            Албена  Бонева
                                                                       Мими Фурнаджиева              
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.дело № 1296/2008 година
 
Производството е по чл.274, ал.2 , пр.2 ГПК.
С. С. М. е подала частна жалба срещу определение № 742 от 27.06. 2008 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против въззивното решение № 409 от 2005 г. по гр.д. № 489 от 2005 г. В жалбата се инвокират оплаквания за процесуална неправилност на определението – неправилно приложение на § 79 от ЗИД ГПК от 2002 г.
Ответника Т. “Б” , гр. П. не е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Ч. касационна жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу определение , за което изрично е предвидена проверка от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
Определението е правилно.
С атакувания съдебен акт е върната касационната жалба на М. срещу въззивното решение, което е постановено по предявеният иск по чл.200 КТ с цена на иска от 5 000 лв. ВКС е намерил , че с оглед цената на иска е недопустим касационнен контрол на съдебното решение съгласно чл.218а, ал.2, б. “б” ГПК/отм./. Обсъдил е и довода за приложимостта на § 79 от ЗИД на ГПК и е посочил, че висящността на делото следва да е пред касационната инстанция. Този извод е правилен и в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд. Съгласно чл. 218а, ал. 2, б. „б“ ГПК, не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове, с изключение на решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал. 1, б. „а“.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ в сила определение № 742 от 27.06. 2008 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top