Р Е Ш Е Н И Е
№ 798
София 17.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесети октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4497 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби,първата от В. М. М. от гр. Б.,чрез процесуалния й представител-адвокат Ю. и втората- от С. М. С.,чрез процесуалния му представител-адвокат Б. против въззивно решение № 221 от 12.06.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2006г.на Благоевградски окръжен съд,с което е отменено решение № 4* от 15.09.2006г.по гр.д. № 906/2003г.на Районен съд Благоевград в частта,в която е възстановена запазената част на В. М. М. в размер на 1/4ид.ч. от наследството на Н. Н. С. и в частта,в която е намалено дарението,извършено от Н. Н. С. в полза на С. М. С. над 5502.90/27 200 ид.ч.до 5585/27 200ид.ч. от ? ид.ч.от имот № 1* в кв.34,ведно с 1/4ид.ч.от къщата в същия имот,обективирано в н.а. № 149 т.І д.387/93г. и вместо него е постановено друго,с което е намалено направеното дарение над 5502.90/27 200 ид.ч.до 5585/27 200ид.ч. от описания имот и е възстановена запазената част на В. М. М. от наследството на Н. Н. С. ,като е обезсилено решение № 4* от 15.09.2006г.по гр.д. № 906/2003г.на Районен съд Благоевград в частта,в която е постановено задържане на дарения имот от С. М. С. и същия е осъден да заплати на В. М. М. сумата от 5502.90лв.,представляваща стойността на накърнената й запазена част. В останалата част решението е оставено в сила.
Посоченото касационно основание –и в двете касационни жалби-е чл.218б б. ”в” от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Касаторката В. М. М. иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като приеме,че размерът на запазената й част е 7 401.75/ 27 688ид.ч./а не 5585/27 200ид.ч.,както е приел съда/. Претендира реален дял от имота. Като твърди,че основателността на иска по чл.30 от ЗН е предпоставка за уважаване на искането за задържане по чл.36 от ЗН,счита,че по него съдът служебно следва да се произнесе.
Касаторът С. М. С. иска от съда да отмени обжалвания акт в частта,в която е намалено дарственото разпореждане и е възстановена запазената част на ищцата и вместо това да постанови друго решение,с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Счита, че с извършеното дарствено разпореждане не е накърнен размерът на запазената част на В. М. М..
Срещу така подадените касационни жалби не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
За да постанови решението си въззивният съд е счел,че след смъртта на наследодателя е останало имущество на стойност: 1/5 ид.ч.от нива с площ от 1804кв.м. в м.”Струма”,цялата на стойност 1804лв./или 360.8лв./, 1/5 ид.ч.от нива с площ от 2 304кв.м. в м.”Струма”,цялата на стойност 2 304лв./или 460.8лв./,1/5ид.ч.от нива с площ от 1 800кв.м.в м.”Баларбаши”-им. с пл. № 7*/от който са отредени две УПИ – УПИ І -7597 и УПИ ІІ-7595 в кв.38 по плана на гр. Б.,цялата на стойност от 72 200лв./или 14 400лв./, и 1/5ид.ч.от получено обезщетение с компенсаторни записи, което е на стойност 1 518лв. /или 303.60лв./,1/4ид.ч. от построената в процесното –предмет на дарението дворно място жилищна сграда/делът е 1/2ид.ч.,придобит в режима на СИО/,на стойност 1954лв./или 488.5лв./. Така пресметната общата сума на имуществото възлиза на 16 053.70лв. Съдът е формирал наследствената маса по чл.31 от ЗН-като към тази сума е прибавил 1/2ид.ч.от стойността на имотите,предмет на дарението с н.а. № 149 т.І. д. № 387/93г.- или е счел,че тя възлиза на 43 742.20лв. От нея е определил запазената част на всяка една от страните/която е по 1/4ид.ч./ на по 10 935лв. Преценил е,че разполагаемата част- е надхвърлена със сумата от 16 754лв.,а е накърнена запазената част на ищцата с 5 585лв. Въззивният съд не е включил в наследствената маса сумата от 17 688лв., представляваща стойността на полученото като обезщетение жилище от ищцата за извършеното отчуждаване на процесния имот. Мотивирал се е с това,че се касае за отделно вземане,собственост на ищцата,което не е свързано със стойността на отчуждения имот. Не е включил и стойността на реализираното върху дворното място строителство, като е счел,че то е не е част от наследството,защото е реализирано след смъртта на наследодателката,въз основа на получено разрешение за строеж от 24.10.2003г. Не е възприел и становището,че наследственият дял на наследодателката е 1/7 ид.ч.от наследството на баща й Н. К. , който е оставил за наследници пет деца. Отделно е счел,че е недопустимо служебното прилагане на чл.36 от ЗН,тъй като това може да стане само по искане на страната.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Двамата касатори оспорват гореизложените сметки,като излагат собствени.
Според касаторката В. М. М. – делът на наследодателката по отношение на нивата с площ от 1 800кв.м.в м.”Баларбаши”-им. с пл. № 7* е 1/7 ид.ч.,а не както е приел съда-1/5ид.ч. Позовава на приложения н.а. №114/98г.,в който са изброени седем лица-без изрично да са посочени дяловете им. Отделно счита,че съдът неправилно не е включил и стойността на правото на строеж. Претендира реален дял от изградената в процесния имот сграда. Счита,че съдът е следвало да назначи експертиза за определяне на стойността към момента на постановяване на решението.
Касаторът С. М. С. – счита,че в наследствената маса освен стойността на правото на строеж, следва да се включи и стойността на полученото от ищцата парично обезщетение за отчуждения имот през 1986г.,което вещото лице е изчислило в размер на 16 633лв. Според него-по този начин изчислена стойността на наследствената маса е 71 450.70лв.,от която разполагаемата стойност на наследодателката е 35 725.36лв.или тя не надвишава стойността на дарението.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касаторите.
Правилно е определена наследствената маса от страна на въззивния съд. Наследствената маса се образува от всички имоти,които са били собствени на наследодателката при откриване на наследството,което е станало с настъпването на смъртта й- на 29.03.2003г.
По силата на Решение № 4г от 3.02.1993г.,Решение № 188 от 1.08.97г. и решение № FO-44 от 3.11.1994г. на ПК Благоевград,с които е възстановено правото на собственост в полза на наследниците на Н. Г. К. наследодателката Н е придобила собствеността по отношение на 1/5ид.ч. от следните три имота – нива с площ от 1804кв.м. в м.”Струма”, нива с площ от 2 304кв.м. в м.”Струма”и нива с площ от 1 800кв.м.в м.”Баларбаши”-им. с пл. № 7*,както и от получено обезщетение с компенсаторни записи на стойност 1 518лв. Делът на наследодателката Н от тези имоти е 1/5 ид.ч.,тъй като –видно от удостоверение за наследници № от 18.03.1986г.на община Б. е оставил за наследници пет деца /три дъщери и двама сина/,едно от които е Н. Н. С. ,като те получават по равен дял. В този смисъл- настоящият съдебен състав не споделя възражението на касаторката В. М. М., че делът на наследодателката Н по отношение на възстановената нива с площ от 1 800кв.м.в м.”Баларбаши”-им. с пл. № 7* е 1/7 ид.ч.,а не 1/5ид.ч. Вярно е,че в приложения констативен н.а. №114/98г.за собственост – имот е посочен като съсобствен между седем лица- Н. Н. С. , Е. Н. О. ,Мария Н. Х. , Г. Н. К. /които са деца на Н. Г. К. /,както и Е. Д. К. ,Величка С. Е. и Н. С. Н. Последните трима –видно от удостоверение за наследници № от 3.12.97г.са наследници на петото дете на Н. Г. К. –Страхил Н. К. Следователно – неправилно в посочения н.а. №114/98г.-не са конкретизирани дяловете на наследниците, които са по 1/5 ид.ч.за всеки един от първите четирима и общо 1/5ид.ч.за последните трима. Нотариалният акт в качеството му на охранителен такъв не се ползва със сила на присъдено нещо. Доказателствената сила на същия, че посоченото в него лице е собственик, е оборима, т. е. тя важи до доказване на обратното. В случая- това се установява с решение № 188 от 1.08.97г. на ПК Благоевград,/което е посочено в нотариалния акт като основание за издаването му и въз основа на което се установяват действителните права на съсобствениците по отношение на конкретния имот/.
Настящият съдебен състав не споделя становището на касаторите във връзка със стойността на възстановения имот с площ от 1 800кв.м.в м.”Баларбаши”-им. с пл. № 7*ъщият понастоящем е в регулацията на града и за него са отредени две УПИ – УПИ І -7597 и УПИ ІІ-7595 в кв.38 по плана на гр. Б.. Според касаторите изчисленията следва да се правят съобразно дадените от вещото лице пазарни цени към момента на изготвяне на заключението и с включване на цената на реализираното право на строеж. Този подход е неправилен.
В случая- от значение е стойността на имота към момента на откриване на наследството и само тя следва да се взема пред вид при изчисляване на наследствената маса. Освен това-тъй като наследствената маса се образува от собствените на наследодателката имоти към момента на откриване на наследството- в нея не могат да се включват имоти и права,които не са съществували към 29.03.2003г. По делото няма данни-към датата на откриване на наследството в УПИ І-7595 или в УПИ ІІ-7595 да е реализирано строителство или да са издадени строителни книжа. Прието е заключение от 7.02.2005г.,което установява,че по одобрения ПУП със заповед № 1309/16.03.2001г. за УПИ І-7595 с площ от 1 400кв.м. са предвидени две строителни петна-южно и северно,всяко с основно застрояване от 3 етажа и гаражи,а в УПИ ІІ-7595 с площ от 591 кв.м.-едно строително петно за застрояване на гаражи и три етажа. Правото на строеж е самостоятелно ограничено вещно право и за да се оценя- то следва по някакъв начин да е било обособено,да е възникнало в правния мир. Възможността да се построи сграда в имота или да се учреди такова право на друго лице- не може да бъде отделно оценявана. Видно от заключението на оценъчната експертиза-наличието на възможност за застрояване е включено в цената на земята,при оценяване на им. № 7*/при критерия „обща ситуация”и „площ на имота”/.
Въззивният съд правилно е изчислил стойността на гореописаните 1/5 ид.ч.от трите имоти и от получено обезщетение с компенсаторни записи,че е в размер на 16 053.70лв. / 360.8лв.за нивата с площ от 1804кв.м. в м.”Струма” +460.8лв.за нивата с площ от 2304кв.м. в м.”Струма”+ 14 400лв.за нивата от 1 800кв.м.в м.”Баларбаши”- + 303.60лв. от обезщетението с компенсаторни записи/. Към нея следва да се прибави стойността на извършеното дарение/чието намаление се иска/ с н.а. №149/1993г.- 27 688.50лв, включващо ? ид.ч.от имот с пл. № 1* в кв.33 по плана на гр. Б. собственост на наследодателката на стойност 27 200лв./ и ? ид.ч.от изградената в него жилищна сграда /която е съпружеска имуществена общност, поради което наследственият дял на наследодателката е 1/4ид.ч.от нея –или 488.50лв./. Така изчислен общият размер на наследствената маса възлиза на 43 742.20лв.
Правилно въззивният съд не е включил в нея стойността на полученото от В. М. М. като обезщетение жилище. Безспорно е установено,че имотът предмет на дарението с н.а. №149/93г.е бил отчужден от наследодателката през 1986г.за изграждане на жилищна сграда,срещу което като обезщетение са предоставени два апартамента-един за нея и един –за дъщеря й. Видно от заповед № 46 от 18.01.1987г. -този имот е предоставен в собственост на ищцата/а не на наследодателката/ . Отчуждаването е било отменено през 1992г. Отмяната на отчуждаването и възстановяването на собствеността налага възстановяване на полученото обезщетение. Отделно-в наследствената маса се включват само имотите на наследодатеката и то съобразно стойността им към момента на откриване на наследството. Предоставеното като обезщетение жилище в полза на друго лице не може да бъде включвано в наследствената маса.
Правилно въззивният съд е посочил,че тъй като в случая –наследниците със запазена част са трима/съпруг и две деца/ запазената част на съпруга е равна на частта на всяко дете или разполагаемата част е равна на ? ид.ч.от наследството или на 10 935лв. В случая разполагаемата част е надхвърлена с 16 754лв./27 688- 10 935лв/. Следователно- със сумата от 5 585лв.е накърнена запазената част на ищцата /1/3ид. ч. от 16 754лв/. Това означава,че следва да се намали дарствено разпореждане с 5 585/27 688 ид.ч. В този смисъл неоснователно е твърдението на касатора С. , произтичащо от различието в използваните стойности при извършване на сметките,че не е налице накърняване на запазената част. Дори и да се приеме тезата му,че към собствената му запазена част следва да се прибави и разполагаемата част на наследодателката,то тогава се получава сбор от 21 870/2 х 10 935лв./,която отново е под размера на дарственото разпореждане,което е на стойност 27 688лв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатроката М. относно предоставяне на реален дял. Настоящето производство не е за делба,а за възстановяване на полагащата се запазена част.
Вярно е,че основателността на иска по чл. 30 ЗН е предпоставка за уважаването на искането за задържане на имота по чл. 36 ЗН/ако са налице предпоставките за това/, а не обратното,но за това трябва да има направено искане за задържане. За съда не съществува задължение служебно да се произнася по чл.36 от ЗН,ако не е сезиран с искане за това. Правото по чл.36 е самостоятелно и не е обвързано с това по чл.30 от ЗН. В случая –правилно въззивния съд-като е констатирал,че няма искане за произнасяне по чл.36 от ЗН е обезсилил решението в тази част.
С оглед на изложеното,като намира изложените касационни доводи за неоснователни и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост,намира че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221 от 12.06.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2006г.на Благоевградски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.