3
определение по гр.д.№ 1191 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
[населено място], 5.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1191 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ч. и С. Д. Ч. срещу решение № 840 от 15.06.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 919 от 2010 г., с което е потвърдено решение № 3299 от 16.12.2009 г. по гр.д.№ 1902 от 2009 г. на Пловдивския районен съд, 14 гр.състав за отхвърляне на предявения от В. Д. Ч. и С. Д. Ч. срещу М. В. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: апартамент, находящ се в[населено място], ул.”Иван Вазов” № 36А, ет.2, със застроена площ от 160 кв.м. при съседи: ул.”И. В.”, ул.”А. В.”, двор и отдолу С., находящ се в сграда, посторена в дворно място с площ от 481 кв.м., съставляващо парцел IV-656,657 от кв.303 стар, кв.148 нов по регулационния план на[населено място], Ц. градска част.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторите практика на ВКС по въпроса: дали са достатъчно индивидуализирани завещателят, заветникът и завещаваният имот в завета, предмет на спора по настоящото дело. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 01.09.2010 г. ответницата по жалбата М. В. М. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за охвърляне на предявения ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали твърдението си, че техният наследодател М. Г. М. е бил собственик на процесния апартамент, както и че ответницата по делото М. М. владее апартамента на правно основание- саморъчно завещание на М. М., чиято автентичност е безспорно доказана по делото.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение поставеният от касаторката правен въпрос /дали са достатъчно индивидуализирани завещателят, заветникът и завещаваният имот в завета, предмет на спора по дело/ не е съществен за настоящото дело, по което основният мотив на съда да отхвърли иска за собственост е, че ищците не са доказали правото на собственост на своя наследодател върху процесния апартамент.
Независимо от горното, няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по въпроса за индивидуализацията на завещателя, на заветника и на завещавания имот в завещанието от 01.06.1996 г. В него завещателят е достатъчно индивидуализиран с три имена, серия и № на личния паспорт, Е. и адрес. Заветницата също е достатъчно ясно индивидуализирана с три имена и адрес, а завещаният имот е описан по вид, местонахождение и точен административен адрес, което не поставя под съмнение идентичността му с процесния апартамент.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай касаторите не са посочили коя правна норма в случая е неясна и се нуждае от тълкуване, или по кой въпрос е налице празнота или непълнота в закона, тоест не са посочили аргументи за наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Освен това, по въпроса може ли съдът да тълкува волята на завещателя в завещание, когато то е неясно /например, когато не е ясно кой имот се завещава/, вече има постановена задължителна практика на ВКС /решение № 855 от 11.12.2010 г. по гр.д.№ 1497 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяната на тази съдебна практика.
С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. Д. Ч. и С. Д. Ч. срещу решение № 840 от 15.06.2010 г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д.№ 919 от 2010 г.
ОСЪЖДА В. Д. Ч.- Е. [ЕГН] и С. Д. Ч.- Е. [ЕГН] и двамата от[населено място], бул.”Витоша” № 59 да заплатят на М. В. М.- Е. [ЕГН] от[населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.