3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1177/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
гр. С., 05.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1177 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. Н. срещу решение № 265 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 663/08 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. на културата оспорва жалбата.
Ответниците по касация Държавата, представлявана от министъра на финансите, О. управител на Област Пазарджик, М. на културата и Р. исторически музей[населено място] не вземат становище.
Прокуратура на Р. Б. също не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Предявен е отрицателен установителен иск срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите и О. управител на Област Пазарджик за собственост на движими вещи. Допълнително в производството е конституирана като контролираща страна Прокуратура на Р. Б., а като ответници са привлечени Министърът на културата, Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства[населено място] и Р. исторически музей /Р./[населено място]. В последствие, Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства е заличен, като е конституиран нов ответник – М. на културата. След оставяне на исковата молба без движение, с молба от 11.06.2007 г. ищецът е уточнил, че предявеният от него иск е отрицателен установителен иск за собственост на движими вещи, паметници на културата. Правният си интерес обосновава с факта, че П. е направила искане вещите да бъдат задържани в Р., за да бъдат оценени по силата на ЗПКМ.
С решение № 549 от … 2008 г. по гр. д. № 1384/06 г. Районен съд[населено място] е признал за установено по иска на Н. Н., че Държавата, представлявана от министъра на финансите, Министърът на културата, М. на културата, Прокуратура на Р. Б. и Р.[населено място], не са собственици на движимите вещи описани в решението, представляващи паметници на културата.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната жалба на Прокуратура на Р. Б. и е прекратил производството по делото в тази част. Обезсилил е решението на първоинстанционния съд, като е оставил без разглеждане предявения отрицателен установителен иск за собственост и е прекратил производството по делото. За да прекрати производството въззивният съд е приел че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска срещу посочените ответници, тъй като нямало доказателства че те отказват да върнат вещите. С отричане на техните права ищецът няма да постигне целта си да докаже, че е собственик на вещите. Пътят му на защита е осъдителен иск за собственост.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост тогава, когато движими паметници на културата са иззети в досъдебно производство и след прекратяването му не се връщат, а прокуратурата разпорежда да бъдат предадени на музей. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
От фактическа страна е установено, че през 2005 г. срещу ищеца било образувано дознание за престъпление по чл. 278а ал. 1 НК. На 01.12.2005 г. бил съставен протокол за претърсване и изземване на движими вещи от Н.. С постановление на Окръжна прокуратура[населено място] от 16.05.2006 г. дознанието било прекратено на основание чл. 243 ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 24 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 112 ал. 2 НПК и чл. 14 ЗПКМ. В него е указано, че веществените доказателства които имат характер на паметници на културата следва да бъдат предадени на Р. Пазарджик за инвентиране във фондовете на музея, а тези които не са такива, да се върнат на Н.. С определение на № 178 от 06.07.2006 г. по ЧНД № 607/06 г. Окръжен съд[населено място] е потвърдил постановлението в частта, досежно разпореждането с веществените доказателства представляващи паметници на културата, тъй като били укрити от Н., а съгласно чл. 14 ал. 3 ЗПКМ укритите паметници се изземват в полза на държавата. С определение № 178 от 06.07.2006 г. по ЧНД № 384/06 г. Апелативен съд[населено място] е изменил определението на Окръжен съд[населено място], като е потвърдил постановлението на Окръжна прокуратура в частта в която веществените доказателства представляващи паметници на културата следва да се предадат на Р.. Отменил е същото в частта, в която е разпоредено същите да бъдат инвентаризирани във фондовете на музея. Съдът приел че спорът за собственост следва да се реши по общия граждански ред, а докато спорът се реши, вещите следва да се пазят в музея.
Настоящият състав счита, че въззивното решение не противоречи на посочената съдебна практика. Обобщено, в решения № 423 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 950/08 г. на ВКС IV ГО, № 380 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 1374/08 г. на ВКС І ГО и № 99 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 6443/07 г. на ВКС І ГО и № 2062 от 12.VI.1959 г. по гр. д. № 1774/59 г. на ВС І ГО е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ всеки може да предяви иск за установяване на съществуването или несъществуването на едно правоотношение или право, ако има интерес от това. Ищецът ще има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск тогава, когато ответникът с поведението си неоснователно оспорва правото на ищеца и е предизвикал правния спор. В случая няма доказателства ответниците да оспорват правата на ищеца, затова въззивният съд е приел че той няма правен интерес от предявения отрицателен иск, с което не е постановил решение което противоречи на съдебната практика. Правният интерес по всеки един иск е конкретен и следва да се прецени дали такъв е налице по конкретния спор. Целта на иска е ищецът да си върне собствеността на движимите вещи, а това не може да бъде осъществено чрез отрицателен установителен иск за собственост срещу лица, които не оспорват правата му. О. повече, че в исковата молба ищецът не е конкретизирал каква е връзката на всеки един от привлечените като ответници лица с неговата колекция, с какви конкретни действия те оспорват правото му на собственост и как евентуалното уважаване на иска срещу всеки един от тях ще рефлектира върху правната сфера на ищеца. Решение № 65 от 23.03.2010 г. по т. д. № 1010/09 г. на ВКС II ТО е неотносимо към спора, тъй като в него е разгледан въпрос за разпределение на доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл. 127 ал. 1 ГПК /отм./, докато в случая специфичният въпрос е за липса или наличие на правен интерес. Решение № 241 от 20.05.1988 г. по гр. д. № 146/88 г. на ВС IV ГО разглежда въпрос който не е бил спорен между страните, кое е правното основание на иска и на кого е задължението да го посочи, затова въззивното решение не е постановено в противоречие и с това решение. Що се отнася до решение № 240 от 07.02.1970 г. по гр. д. № 1582/69 г. на ВС I ГО, то е по скоро в потвърждение доводите на въззивния съд, тъй като според него, иск по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск за постановяване на друго решение за постигане на целения резултат.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация М. на културата претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита пред настоящата инстанция касаторът дължи на ответника 560 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 663/08 г. на Окръжен съд[населено място].
ОСЪЖДА Н. И. Н. да заплати на М. на културата 560 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: