Определение №315 от по гр. дело №44/44 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      № 315
 
                                 гр. София, 28.04.2009 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април  две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 44 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 28.02.2008 год. по гр. д. № 391/2007 год. Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 18.07.2006 год. по гр. д. № 354/2005 год. на К. районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. В. М. от гр. С. против С. В. М. и Д. В. М. , двамата от гр. К. искове за предаване от последните владението върху недвижим имот, представляващ УПИ * – 100 в кв. 12 по плана на с. Л., с площ 1 700 кв. м. и за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за ползуването на имота от ответниците без основание за периода от 1935 год. до предявяването на иска.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът М. В. М. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, с искане да бъде отменено. Касаторът претендира и направените съдебни разноски.
Ответникът Д. В. Д. поддържа липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално оспорва жалбата по същество, а С. В. М. не е взел становище.
В представеното в изпълнение на указанията на съда изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречието му с практиката на ВКС, както и практиката на останалите съдилища по поставените в т. н. „уточнителна касационна жалба” въпроси – лишаването му от възможността да участвува в процеса и да упражни правото си на защита, отказа на съда да назначи поисканата от него техническа експертиза, необсъждане на представените писмени доказателства. Представя и цитираната съдебна практика.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът за ревандикация на спорния недвижим имот е отхвърлен от въззивния съд поради липсата на първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки – ищецът, сега касатор, не е установил неговият наследодател да е бил собственик на спорния имот, за да се легитимира като такъв по наследяване, както е поддържал в исковата молба. Представеният нотариален акт от 1933 год. касае земеделски земи, които са възстановени понастоящем на ищеца, като липсват доказателства спорният УПИ да е идентичен с описаните в този акт имоти. Обратното, установено е, че изключеният от регулацията парцел **** – 100 се е намирал в друг квартал – 10, поради което и предявените искове са отхвърлени.
Оплакванията на касатора, изложени в уточнителната касационна жалба представляват касационни основания за неправилност на решението, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по чл. 288 ГПК. В него подлежи на преценка наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, които в случая не са налице. На първо място, липсва формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и за който да са налице основанията по т. т. 1-3, както се поддържа. Направеният извод от въззивния съд е обоснован от преценката на събраните доказателства, а не поради произнасяне по даден въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, в случая цитираната т. 9 от ТР № 1/2001 год. на ВКС. Липсва и противоречиво решаван въпрос и с оглед представените решения по гр. д. № 660/2003 год. и 627/2003 год. на ВКС, тъй като въпросът за идентичността на земеделските земи със спорния парцел **** предмет на доказване от ищецът, позоваващ се на това обстоятелство. Поисканата експертиза не е за това обстоятелство, поради което и е била неотносима към спора, затова и не това обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за неоснователността на иска за собственост. Представената съдебна практика на ВКС е неотносима към настоящия казус, поради което и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Не е налице и това по т. 3, тъй като освен цитиране на разпоредбата на закона липсват каквито и да било доводи, обосноваващи това основание.
В заключение, поради липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.02.2008 год. по гр. д. № 391/2007 год. по описа на К. окръжен съд по подадената от М. В. М. касационна жалба.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар