О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 07.05..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 261/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 475 от 05.03.08г., постановено по гр.д. № 268/07г. на
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от Ц. С. Е. и Е. Г. С. от гр. К. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
По жалбата на Ц. Е.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – за реда, по който гражданите могат да докажат правото си на собственост в хипотезите по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на незадължителна практика на ВС и ВКС следва де се прецени дали не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Това основание за допускане на касационно обжалване по би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. По отношение на поставения въпрос обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от касатора решения и определения(Р № 216 от 1997г., Р № 218 от 05.04.02г. по гр.д. № 487/01г., Р № 908 от 25.09.07г. по гр.д. № 769/06г., Р № 1* от 12.12.07г. по гр.д. № 1428/07г. на ВКС и 3 бр. определения на ВАС), в които е прието, че реституцията по ЗВСОНИ настъпва по силата на самия закон, тъй като същите нямат отношение към посочения въпрос. Наред с това поставеният от касатора въпрос не е съществен, а същественият правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е допустимо ли е да се предяви иск за собственост по отношение на имот, за който преди това е поискана отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони и производството по посочения закон е приключило с влязло в сила решение, с което е прието, че имотът е одържавен законно и условията за реституцията му не са налице. Във връзка с решаването на този въпрос също не се сочи противоречива практика, поради което следва да се приеме, че предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай касаторът не е изложили никакви доводи в посочените насоки, а само е цитиран законът и са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК, поради което касационно обжалване не следва де се допуска и на това основание.
По жалбата на Е. С.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице и по тази жалба по съображенията, които са изложени във връзка с предходната жалба, още повече, че касаторът не е формулирал съществените правни въпроси, които за от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадените от Ц. С. Е. и Е. Г. С. касационни жалби не следва да се допускат до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 475 от 05.03.08г., постановено по гр.д. № 268/07г. на С. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: