6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр. София, 13.01. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3282/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Детска градина № 164 „З.“ – [населено място], подадена чрез адвокат В. Б., срещу въззивно решение № 3365/09.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 3975/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 34653/08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 11013/2018 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от М. Г. И. срещу Детска градина № 164 „З.“ – [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението ?, извършено със Заповед № СОА17 – РД 15 – 12826/15.12.2017 г., издадена от кмета на Столична община, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ в ответната детска градина, а последната е осъдена да заплати сумата от 1 500 лв. – съдебни разноски пред въззивна инстанция.
В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените искове, евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за прилагане на закона.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „какви трябва да бъдат отношенията между органа по чл. 61, ал. 2 КТ и служителя-директор с оглед приложимостта на чл. 333, ал. 1 КТ при предстоящо прекратяване на трудово правоотношение“. Наличието на поддържаното основание се обосновава с твърдението, че произнасянето на ВКС по този въпрос ще допринесе за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Касаторът твърди и наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което обосновава с очевидна неправилност в изводите на въззивен съд, доколкото същият не е съобразил „особените и доказани по делото данни“, въз основа на които следвало да се направи логичен извод, че ищцата сама е осуетила прилагането на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ.
Ответната страна М. Г. И. в писмен отговор, подаден чрез адвокат К. Г., заявява, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноските, сторени в настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Производството е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове са уважени, въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд, както относно изложените фактически обстоятелства, така и по отношение на формираните правни изводи. Приел е за безспорно между страните, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „директор” въз основа трудов договор от 19.09.2011 г., което е било прекратено със Заповед № СОА17–РД 15-12826/15.12.2017 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 186 и чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 КТ на кмета на Столична община, редовно връчена на ищцата срещу подпис на 20.12.2017 г. Констатирал е, че дисциплинарното наказание било наложено на ищцата за изброени в заповедта конкретни дисциплинарни нарушения на норми на КТ. Въз основа приетите пред първата инстанция доказателства, включително заключението на съдебномедицинската експертиза, напълно кореспондиращо с експертно решение № 1376 от зас. 077/22.04.2016 г. на ТЕЛК за общи заболявания при I-ва МБАЛ – София, съдът е приел за установено, че към 20.12.2017 г. /дата на връчване на уволнителната заповед/, ищцата е страдала от исхемична болест на сърцето – заболяване, вписано в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, издадена от министъра на народното здраве и председателя на ЦС на Б. /обн. бр. 33 на ДВ от 28.04.1987 г., в сила от 01.01.1987 г./ Намерил е, че при наличие на подобно заболяване у определения за уволнение служител, за осъществяване на законосъобразното му уволнение е необходимо установяване на предварително дадено разрешение от Инспекцията по труда съгласно изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 3, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 2 от цитираната Наредба, съгласно която работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, са длъжни при поискване да представят в предприятието – работодател медицински документи, удостоверяващи тяхното наличие, съдът е отчел, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се приеме, че преди издаване на процесната заповед ищцата е била поканена да предостави информация пред органа на уволнението за болестите, за които боледуващите работници и служители се ползват от специалната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Съдът достигнал до извод, че органът по уволнението не е проявил дължимата активност да изпълни съществуващото за него задължение по чл. 1, ал. 2 от Наредбата да събира предварителна информация от работниците, определени за уволнение, за наличие на някоя от болестите, предоставяща им особена закрила по закон, поради което не би могъл да се обоснове извод за укриване на такава болест от страна на ищцата. Единствено при своевременно поискване на подобна информация и умишленото ? укриване от работника или служителя би могло да се твърди отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ.
Предвид обективния характер на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и доколкото въз основа събраните по делото доказателства се установило, че същата не е преодоляна чрез разрешение от Инспекцията по труда, нито е отпаднала поради умишленото ? укриване от служителя, съдът е обосновал извод за приложимост на императивната разпоредба на чл. 344, ал. 3 КТ и е отменил заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Напълно споделил и многобройната и постоянна съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 333, ал. 1 КТ, цитирана в отговора на въззивната жалба. Посочил е, че основателността на иска за отмяна на уволнението обуславя основателност и на обективно съединения с него акцесорен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Относно наведените възражения за дублиране на трудовото досие на ищцата, на основание чл. 272 ГПК, съдът отново препратил към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота допълнил, че след като законът не урежда изрично, че работникът или служителят е длъжен, без да му е поискано, да представя на работодателя информация относно наличие на някоя от болестите, за които е предвидена закрила, то без правно значение за повдигнатия спор е дали решението на ТЕЛК е било или не в трудовото досие на ищцата. Предвид обективния характер на отговорността по чл. 333, ал. 1 КТ достатъчно е работникът или служителят да страда от някое от изброените в наредбата заболявания към момента на уволнението, без да е необходимо това заболяване да е предварително удостоверено.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай с поставения от касатора въпрос „какви трябва да бъдат отношенията между органа по чл. 61, ал. 2 КТ и служителя-директор с оглед приложимостта на чл. 333, ал. 1 КТ при предстоящо прекратяване на трудово правоотношение” не се обосновава извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. На такъв въпрос въззивният съд не е давал правно разрешение, което да обуславя решаващите му изводи. Преценката си за основателност на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ въззивният съд е мотивирал с липсата на предварително дадено разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, предвид заболяването на служителката от исхемична болест, за наличието на което към датата на уволнението съдебният състав се е позовал на съдебномедицинската експертиза и експертното решение № 1376 от зас. 077/22.04.2016 г. на ТЕЛК за общи заболявания при I-ва МБАЛ – София Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ има обективен характер, поради което за нейното приложение единствено значение има дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът или служителят е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата. Същата се прилага, независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването и дали са представени медицински документи за него, а още по-малко значение има дали трудовите правоотношения с уволнения работник или служител са възникнали по реда на чл. 61, ал. 2 КТ, т.е. с по-горестоящия спрямо работодателя орган. При наличие на предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, липсата на разрешение от Инспекцията по труда води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ във всички случаи /независимо дали трудовото правоотношение е възникнало по реда на чл. 61, ал. 1 или ал. 2 КТ/ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд.
При отсъствие на обща предпоставка за допускане до касационно обжалване не се дължи произнасяне по въпроса налице ли е допълнителната такава, поддържана от касатора. За пълнота на изложението следва да се посочи обаче, че в случая не е налице и последната. Касаторът не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитието на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна на създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточно тълкуване на дадена правна норма, довело до създаване на тази практика; или когато се налага осъвременяване на съществувалата практика поради настъпило изменение в законодателството или обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и такива не са налице в случая. По въпросите, свързани с приложението на чл. 333 КТ, има постоянна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която не се нуждае нито от промяна, нито от допълване, а въззивният съд не се е отклонил от задължителните за съдилищата разрешения, дадени с последната.
Поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивния акт също не обосновава извод за наличие на основание за достъп до касация. Касаторът обосновава това основание единствено с несъгласието си с фактическите и правни изводи на въззивната инстанция и с оплакване за процесуални нарушения, изразяващи се в неправилен според него анализ на доказателствата. Тези доводи са по естеството си касационни основания по чл. 281 ГПК и подлежат на преценка единствено ако касационното обжалване бъде допуснато.
В заключение не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените и надлежно удостоверени в настоящото производство такива в размер на 2 000 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3365/09.05.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д. № 3975/2019 г.
ОСЪЖДА Детска градина № 164 „З.“ – [населено място] да заплати на М. Г. И., ЕГН [ЕГН], сторените в настоящото производство разноски в размер 2 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.