5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 25.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 4690/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Р. С. С., чрез адвокат Т. Б., частна жалба против определение № 1697 от 24. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 1673/2018 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 453 от 04. 05. 2018 г. по гр. д. № 2/2018 г. на Районен съд Карлово, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения установителен иск за собственост. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба С. С. К. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно определение.
За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, съставът на окръжния съд е приел, че гр. д. № 2/2018 г. на РС – Карлово има за предмет предявени от Р. С. С. срещу С. С. К. искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено между страните по делото, че ищцата е единствен собственик на четири недвижими имота, находящи се в [населено място], на [улица]: ПИ …. с площ от 326 кв.м; ПИ …. с площ 309 кв.м., ПИ …. с площ 352 кв.м. и ПИ …. с площ 272 по одобрената карта на [населено място], ведно с построените в първите три имота четири сгради с идентификатори …. с площ 41 кв.м., …. с площ 37 кв.м. и …. с площ 22 кв.м., …. с площ от 18 кв.м.
Ищцата е посочила следните придобивни основания: а/. наследяване на С. С. К. и Д. И. К. (родители на страните), Е. И. С. и Н. И. С. (сестра и брат на Д. И. К.); б/. реституция по ЗВСОНИ; в/. влязло в сила решение № 514 от 16. 04. 1996 г. по гр. д. № 528/1995 г. на Карловския районен съд, с който е уважен иск за собственост, предявен от Р. и С. К. против Община – Карлово; г/. извършени от С. С. К. откази от наследството на С. С. К., Д. И. К., Е. И. С. и Н. И. С. (първите три отказа вписани 2014 г., а последният 1980 г.). Като евентуално придобивно основание се сочи придобивна давност, с твърдения за осъществявано владение върху имота считано от 07.10.1998 г. до предявяване на иска.
Производството по гр. д. № 1207/2015 г. на РС – Карлово е образувано по предявен от С. С. К. против Р. С. С. иск за делба на същите недвижими имоти, с който се иска допускане на делбата при равни дялове. Ищецът се е позовал на същите правопораждащи факти (без отказите от наследство). В това производство Р. С. С. е предявила срещу С. С. К., с отговора на исковата молба, инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК за признаване за установено между страните по делото, че Р. С. С. е единствен собственик на описаните по-горе поземлени имоти и сгради.
Ищцата е посочила същите придобивни основания: а/. наследяване на С. С. К. и Д. И. К. (родители на страните), Е. И. С. и Н. И. С. (сестра и брат на Д. И. К.); б/. реституция по ЗВСОНИ; в/. влязло в сила решение № 514 от 16. 04. 1996 г. по гр. д. № 528/1995 г. на Карловския районен съд, с който е уважен иск за собственост на имотите, предявен от Р. и С. К. против Община – Карлово; г/. извършени от С. С. К. откази от наследството на С. С. К., Д. И. К., Е. И. С., вписани по надлежния ред 2014 г., и отказ от наследството на Н. И. С., вписан 1980 г. Като евентуално придобивно основание е посочила придобивна давност, като се твърди осъществявано владение върху имота считано от 07.10.1998 г. до предявяване на иска.
Инцидентният установителен иск за 1/2 идеална част от имотите е приет за съвместно разглеждане, а за останалата 1/2 ид.ч. е преценен за недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като ответникът по инцидентния установителен иск (съделителят-ищец С. С. К.) не оспорва правата на съделителката Р. К. върху 1/2 идеална част от делбените имоти, което е заявил в обстоятелствената част и петитума на исковата молба за делба.
При тези данни въззивният съд е приел за законосъобразна преценката на районния съд за недопустимост на производството гр. д. № 2/2018 г. на РС – Карлово. За 1/2 ид.ч. от процесните имоти установителният иск за собственост е приет за недопустим на основание чл. 126 ГПК – поради висящо друго дело между същите страни, за същото искане и на същото основание. За останалата 1/2 ид.ч. искът е приет за недопустим както поради липса на правен интерес от съдебно установяване правата на Р. К. върху 1/2 ид.ч. от процесните имоти извън делбеното производство – тези права не се оспорват от съсобственика С. К., заявени и признати са от същия в обстоятелствената част и петитума на иска за делба, така и предвид обстоятелството, че притежанието на 1/2 ид.ч. от съсобствеността ще бъде установено с решението по допускане на делбата.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК са формулирани следните въпроси, повдигнати в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (по първите три въпроса) и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (по четвърти и пети въпрос):
1/ Налице ли е обективен идентитет между две дела, имащи за предмет различни искове, предявени на различни основания и с различен петитум и по-точно: между дело, имащо за предмет иск за делба на недвижими имоти между двама съсобственика с равни права, по което дело е приет за разглеждане и инцидентен положителен установителен иск за собственост на същите имоти, предявен от съделителя-ответник срещу съделителя-ищец и дело, имащо за предмет предявен в отделно производство от същия ищец и срещу същия ответник положителен установителен иск за собственост на същите имоти, основан на същите факти.
2/. Еднакъв ли е обемът на търсената защита между двете дела в посочената хипотеза.
3/. „Налице ли е пълен идентитет на делата, когато в двете съдебни производства позициите ищец-ответник са разменени, т.е. ищецът по едното дело е ответник по другото и обратно.“
4/ „Направен самоотвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 или т. 6 ГПК след произнасяне основание ли е за отмяна на въззивното определение, което прегражда пътя на процеса и основание ли е за връщане на делото на друг съдебен състав и за нова преценка на обстоятелствата по чл. 126 ГПК.“
5/ „Когато в рамките на делбения процес е предявен инцидентен установителен иск за собственост, счита ли се цялото делбено производство за идентично с друго съдебно производство, по което единствено е предявен установителен иск с предмет, съвпадащ с предмета на инцидентния установителен иск в делбеното производство“.
По първите три въпроса се твърди разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 117 от 02. 11. 2015 г. по т.д. № 730/2014 г. на ІІ т.о., решение № 471 от 16. 01. 2012 г. по гр. д. № 1522/2010 г. на ІV г.о. и определение № 357 от 24. 07. 2013 г. по ч. гр. д .№ 3981/2013 г. на І г.о., а по четвърти и пети се твърди, че произнасянето по същите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по първи, втори и трети въпрос, както и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението по петия въпрос.
Мотивите към атакуваното определение не съдържат извод за пълна идентичност между делбеното производство (предмет на гр. д. № 1207/2015 г. на КРС) и производството по установителния иск за собственост (предмет на гр. д. гр. д. № 2/2018 г. на КРС). Изводът е за идентичност между установителния иск за собственост по чл. 124 ГПК, предявен от Р. К. срещу С. К., изчерпващ предмета на гр. д. № 2/2018 г., и инцидентния установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, предявен от Р. К. срещу С. К. за същите имоти и основан на същите факт, който се включва, но не изчерпва предмета на гр. д. № 1207/2015 г., образувано по иск за делба. Тоест, приета е идентичност по страни, правопораждащи факти, обекти на собственост и петитум на двата установителни иска за собственост, и частична идентичност на предмета на двете дела – предметът на заведеното второ по време дело се включва изцяло в предмета на висящото вече делбено производство, без да го изчерпва.
Тези изводи не противоречат на цитираната от жалбоподателя съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По засегнатите от касатора проблеми има формирана съдебна практика, която дава непротиворечиво тълкуване на процесуалната норма на чл. 126 ГПК и която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Затова обсъждането на същите въпроси не би допринесло за точното прилагане на чл. 126 ГПК и за развитието на правото.
Четвъртият въпрос е формулиран неясно. Поставен е във връзка с оплакването на жалбоподателката, че по отношение на съдия Д. П., постановила първоинстанционното прекратително определение по чл. 126 ГПК по гр. д. № 18/2018 г. на КРС, е било налице основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвеждането й, тъй като същата е докладчик и по делбеното дело (гр. д. № 1207/2015 г.) по което е приела е за съвместно разглеждане инцидентния установителен иск на жалбоподателката, но е счела за неоснователен направен от жалбоподателката отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. По съществото си оплакването представлява основание за неправилност на акта по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, поради постановяването му при допуснато процесуално нарушение по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, и не съставлява годно общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Липсва и обосновка на специалното основание – с какво разглеждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по петия въпрос. Независимо от това следва да се отбележи, че сочените от частната жалбоподателка обстоятелства – постановяване на определение за приемане на инцидентен установителен иск за съвместно разглеждане в делбеното производство и неприемане на направен отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК в същото производство сами по себе си не са такива, че да породят съмнение в безпристрастието на съдията по друго дело между същите страни.
Насрещната страна не претендира разноски за настоящата инстанция, нито има данни да е направила такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1697 от 24. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 1673/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: