О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр.София, 28.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №912/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на А. за с. к. /АСПК/ срещу решение №425/30.04.2009г., постановено по в.т.д. №2372/2008г. на Софийския апелативен съд. С решението дружеството “И” АД гр. С. е осъдено да заплати на АСПК сумата от 68 000 лв. и 58 407 лв., неустойки за неизпълнение на инвестиционна програма за 2000г. и 2001г. по договор за продажба на акции от капитала на “И” ЕАД от 22.11.1999г. и за заплащане на сумата от 13 663.68 лв. лихва за забава върху неустойката от 68 000 лв. за времето от 1.06.2002г. до 9.12.2004г., ведно със законната лихва върху главниците, 750 лв. деловодни разноски и 1000 лв. юрисконсултско възнаграждение. Оставено е в сила решение №425/30.04.2009г. на СГС, с което е отхвърлен искът за мораторни лихви в размер на 756.37 лв., върху сумата от 58 407 лв. за времето от 10.08.2004г. до 29.09.2004г., както и предявените искове за реално изпълнение на инвестиционната програма по т.15 от сключения на 22.11.1999г. договор за приватизация в размер на 136 000 лв. за 2000г. и на 116 814 лв. за 2001г.
Решението е обжалвано от двете страни по делото.
Касаторът АСПК е обжалвала решението в частта, с която й е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 756.37 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 58 407 лв., неустойка за неизпълнение на програмата за инвестиции за 2001г., както и в частта, с която са отхвърлени исковете й по чл.79 ЗЗД за реално изпълнение на програмата за инвестиции за 2000г. и 2001г., с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Като предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение, десежно отхвърления иск по чл.79 ЗЗД, касаторът е посочил материалноправния въпрос – какъв е характера на неустойката за неизпълнение на задължението за инвестиции по приватизационни договори при които изрично е предвидено освен заплащане на неустойка и реално изпълнение на неизвършените инвестиции, решаван противоречиво от съдилищата. Като процесуален въпрос АСПК сочи задължението на съда при формирането на вътрешното си убеждение да направи преценка на всички събрани по делото доказателства, а в случая съдът не се е съобразил с писмо изх. № 26-00-337/7.07.2004г., връчено на ответника на 9.07.2004г., с което е уведомен, че дължи неустойка в размер на 58 407 лв. и лихва за забава върху същата сума. Като допълнителна предпоставка се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът “И” АД е обжалвал решението в осъдителната му част. Като съществен материалноправен въпрос се сочи този за понятието “инвестиция” и нейния обхват, и отчитането на инвестициите по договори за приватизация. Като допълнителна предпоставка за достъп до касация се сочи противоречивото решаване на въпроса от съдилищата.
В писмен отговор “И” АД счита касационната жалба на АСПК за неоснователна, като са изложени доводи за недопустимост на иска по чл.79 ЗЗД, респ. за неговата неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
По касационната жалба на АСПК:
За да отхвърли искът на А. за реално изпълнение на програмата за инвестиции за 2000г. и 2001г. въззивният съд е приел, че съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска реално изпълнение кумулативно само с обезщетение за забава, докато предвидената в договора неустойка няма такъв характер. Съдът се е позовал на чл. 19, ал.2 ЗПСК, като втори аргумент за неоснователност на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, според който в правомощията на АСПК не е включено правото да се претендира от купувача по приватизационния договор реално изпълнение.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът не изпълнил точно задължението си по договора, кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. В случая ищецът претендира едновременно реално изпълнение и неустойка за неизпълнение на програмата за инвестиции за 2000г. и 2001г. Въпросът за характера на неустойката за неизпълнение на задължението за инвестиции по приватизационния договор е обусловил решаващите изводи на съда, с приетото, че неустойката не е уговорена за забавено изпълнение, поради което е налице основния критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото обаче касаторът се позовава на решение №80/18.04.2005г., постановено по гр.дело №320/2004г. на Габровския окръжен съд, за което няма данни да е влязло в сила, не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения на гражданските съдилища, какъвто не е конкретния случай.
Производството по делото, в частта, с която обжалвано решението, с което е отхвърлен искът на А. по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 756.37 лв. ще следва да бъде прекратено на основание чл.280, ал.2 ГПК.
В заключение касационната жалба на АСПК не следва да се допуска за разглеждане по същество, по изложените по-горе съображения.
По касационната жалба на “И” АД:
За да уважи исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД за неустойка за неизпълнение на програмата за инвестиции за 2000г. и чл.2001 г., след преценка на доказателствата по делото, Софийският апелативен съд е приел, че касаторът – купувач по приватизационната сделка не е направил разходи в уговорения обем, които да са увеличили патримониума на приватизираното дружество със съответната стойност. Счетено е, че извършените от ответника разходи, за които има доказателства, са свързани с неговата основна дейност и по никакъв начин не ползва приватизираното дружество. Прието е също, че в ЗППДОП / отм/ няма легална дефиниция на понятието “инвестиция” , но за инвестиция следва да се счита всяка вложение / разход/ в обемите и формите на дефинираното понятие “инвестиция” в други нормативни актове/ параграф 1, т.7 Закона за регионалното развитие, параграф1 от П. за прилагане на Закона за държавните помощи и параграф 1, т.6 от Закона за насърчаване на инвестициите/.
Въпросът за тълкуването на понятието “инвестиция” и отчитането на инвестициите по договора за приватизационна продажба е обусловил решаващите изводи на въззивния съд при уважаване на исковете по чл.92, ал.1 ГПК, с което касаторът е осъществил основополагащата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Извършеното от САС тълкуване на понятието “инвестиция” не противоречи на тълкуването на същото понятие във влязлото в сила решение №125 от 9.01.2006г. по гр.дело №79/2005г. на Смолянския окръжен съд, с което прието, че “инвестиция е всяко вложение, направено за придобиване на дълготрайни активи или за поправка, обновяване или дооборудване на дълготрайни активи. Не са инвестиции разходите за работни заплати, закупуване на стоки, реклами и др. подобни”. Разрешението на материалноправния въпрос по конкретното дело не е в противоречие с приетото в решение № 125 от 9.01.2006г. по т.дело №185/2005г. на Бургаския апелативен съд, доколкото то е постановено при различна фактическа обстановка. За разлика от договора за приватизация, сключен между страните по делото, в който инвестицията е определена само като сума, то в приватизационния договор, по изпълнението на който се е произнесъл БАС, страните са уговорили под каква форма трябва да бъде направена инвестицията – разход за създаване и придобиване на нови или обновяване и основен ремонт на притежаваните ДМА. Решение №56 от 20.03.2006г. по т.дело №643/2005г. на Великотърновския апелативен съд не следва да се обсъжда, доколкото няма данни, че е влязло в сила.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което касационната жалба на дружеството не следва да се допуска до касационен контрол.
С оглед на изхода от касационното обжалване разноски на страните не се присъждат.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първи отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №425/30.04.2009г., постановено по в.т.дело №2372/2008г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав, в частта, с която е оставено в сила решението на СГС, с което са отхвърлени исковете на А. за с. контрол/АСПК/ за реално изпълнение на програмата за инвестиции за 2000г. и 2001г., както и в частта, с която “И” АД гр. С. е осъдено да заплати на АСПК сумата от 68 000 лв. и 58 407 лв., неустойки за неизпълнение на инвестиционна програма за 2000г. и 2001г. по договор за продажба на акции от капитала на “И” ЕАД от 22.11.1999г. и за заплащане на сумата от 13 663.68 лв. лихва за забава върху неустойката от 68 000 лв. за времето от 1.06.2002г. до 9.12.2004г., ведно със законната лихва върху главниците, 750 лв. деловодни разноски и 1000 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на АСПК, с която е обжалвано решението, с което е отхвърлен искът й за мораторни лихви за сумата от 756.37лв. върху сумата от 58 407лв.
В тази част решението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на обявлението на АСПК.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: