Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1546_16_opr_288_108@109zs_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 25.05. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1546 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. К., действащ като едноличен търговец с фирма „М.-М. К.“, Т. М. К. и [фирма], представлявано от управителя К. И. И., срещу въззивно решение № 523 от 09.12.2015 г. по възз. гр.д. № 688 /2015 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 123 от 03.07.2015 г. по гр.д. № 310/2014 г. по описа на Мездренския районен съд 1) в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] срещу ЕТ М. Т. К. с фирма „М.-М. К.“ и срещу Т. М. К., с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на УПИ (Парцел) IX, пл. № 1414, кв. 68 по плана на [населено място] с площ от 535 кв.м., и вместо това е постановено друг, с което искът е уважен в установителната част и отхвърлен в осъдителната; 2) в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] срещу ЕТ М. Т. К. с фирма „М.-М. К.“ и срещу Т. М. К., с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на заграждения и решетки в общите части на сграда и за осигуряване достъп на ищеца до общите части на сградата и общото електрическо табло и преустановяване на неправомерното им ползване и вместо това искът е уважен – ответниците са осъдени да премахнат загражденията и решетките в общите части на сградата, като се осигури на ищеца достъп до общите части на сградата и общото електрическо табло, да се преустанови неправомерното им ползване; 3) в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в прекратителната му част – относно предявения иск по чл.26,ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба, като е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по този иск.
Жалбоподателите твърдят, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно, като искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, в подкрепа на което излагат основания.
Насрещната страна [фирма] е представила отговор на касационната жалба, в който твърди, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Настоящият състав приема жалбата за допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл. 280, ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:
Относно установителната част на иска по чл.108 ЗС съдът е счел, че е доказана собствеността на ищеца върху процесния имот, тъй като придобиването от ищеца на процесния имот на публична продан по реда на ДОПК представлява оригинерен придобивен способ (арг..чл.239,ал.2 ДОПК), който има предимство при конкуренция между права, произтичащи от оригинерен способ и такива, произтичащи от облигационно отношение, представляващо деривативен способ за придобиване, на който се позовават ответниците. Относно осъдителната част на иска по чл.108 ЗС, Врачанският окръжен съд е приел, че тя е в зависимост от решаването на преюдициалния въпрос за нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 7т. IX, рег.№ 2617, нот.дело № 1787/2008 г., тъй като макар правото на собственост на ответниците върху процесния парцел да е отречено, необходимо е разрешение на въпроса за правото на собственост на ответниците върху части от сградата, разположена в този парцел. По тази причина, искът за предаване от ответниците на владението върху парцела е отхвърлен като недоказан. В. съд е уважил предявения иск по чл.109 ЗС, тъй като от преценката на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че загражденията в процесната сграда са допълнително поставени, а не са част от конструкцията на сградата. Със загражденията ищецът е лишен от достъп до собствения си индивидуален обект в сградата. Отказът на ответниците да премахнат преградите накърнява правото на собственост на ищеца, Изложеното е основание за уважаване на негаторния иск. Окръжният съд е приел също, че поради липсата на съдебно решение по спор с правна квалификация чл.26,ал.2 ЗЗД, постановено в производството по гр.д. № 247 /2010 г. по описа на първоинстанционния съд, делото следва да бъде върнато на районния съд за произнасяне по същество по предявения облигационен иск..
Жалбоподателите са извели процесуалноправни въпроси, свързани с доводи за недопустимо произнасяне поради сила на пресъдено нещо на влязло в сила решение по гр.д. № 247 /2010 г., на Мездренския РС които се свеждат до въпроса Дали е допустимо решение, с което въззивната инстанция се е произнесла по същество, като е уважила искове, отречени със сила на пресъдено нещо и до негови разновидности.
С влязлото в сила решение по гр.д. № 247 /2010 г., на Мездренския РС е отхвърлен иск по чл.108 ЗС за общи части на четириетажната сграда без дворното място (изрично) и като последица на това и искане по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт за тези части. Искът по чл.108 ЗС за общите части на сградата не включва произнасяне по иск по чл.26 ЗЗД за придобивното основание по отношение на тези общи части.
Решението не е постановено по исковете, които са разгледани във въззивното решение по настоящото дело – иск за нищожност на придобивната сделка, нито по искове по отношение на собствеността на дворното място.
Поради това въпросът не е обуславящ, както и останалите свързани с него въпроси за допустимостта на решението.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателите материалноправен въпрос: може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност.
Този въпрос е обуславящ за изхода на спора за собственост, като разновидност на въпроса: при разглеждане на спор за собственост и след установяване на соченото от ищеца придобивно основание, длъжен ли е въззивният съд да разгледа своевременно направено възражение за придобивна давност, изтекла след осъществяване на посоченото от ищеца придобивно основание.
Такова възражение е направено (т.5 на стр.5 от отговора на исковата молба от ЕТ с фирма М.-М. К.“, Т. М. К. (л.75 по гр.д. № 310 /2014 г. на М.. РС) и въззивният съд не го е разгледал.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 523 от 09.12.2015 г. по възз. гр.д. № 688 /2015 г. на Врачанския окръжен съд, г.о. по касационна жалба на ЕТ М. Т. К. с фирма „М.-М. К.“, Т. М. К. и [фирма].
Указва и дава възможност на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщение да представят доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 168.30 лева (сто шестдесет и осем лева и 30 ст.) държавна такса за разглеждане на касационната им жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.