2
определение по гр.д.№ 44 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 20.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 44 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Т., М. С. Т., Н. С. Т., Н. П. К., Е. К. Д. и С. К. К. против решение № V-66 от 12.05.2011 г. по в.гр.д.№ 492 от 2011г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 109 от 13.01.2011 г. по гр.д.№ 55 от 2010 г. на Районен съд-Царево за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Българската държава иск за делба на имот с идентификатор № 58356.506.256 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 6497 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради противоречието му с материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствеите правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите практика на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. За да се постигне реституционния ефект на решение за реституция на имот по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, необходима ли е в решението индивидуализация на недвижимия имот с неговите граници, 2. Дали при реституция на реална част от парцел по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС между реституираите собственици и собственика на останалата реална част от парцела възниква съсобственост в идеални части, 3. Длъжен ли е съдът да тълкува и прилага представени пред него неясни съдебни решения, на които някоя от спорещите страни се позовава, 4. Обвързан ли е гражданският съд от решението, постановено в административно производство по отмяна на отчуждаването, когато страна в това гражданско производство по спор за собственост е Държавата, 5. Има ли право съдът служебно да обсъжда незаявени от ответника доводи, отричащи претенцията на ищците /в случая доводът, че ищците не са доказали възстановяването на собствеността върху реална част от имота, тъй като не са доказали да са върнали полученото при отчуждаването му парично обезщетение/.
Пълномощникът на ответника по касационната жалба Държавата оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Третото лице-помагач Министерски съвет на РБ не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимосттта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за делба, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че са и възстановили правото на собственост върху реална част от процесния имот /тъй като решението на ВС по административното дело било неясно относно това за кой точно имот се отменя отчуждаването и ищците не са поискали тълкуване на това неясно решение и тъй като няма доказателства след влизане в сила на решенито на ВС ищците да са върнали полученото парично обезщетение за отчуждения имот, от който момент съгласно чл.6, ал.1 от закона настъпвал реституционния ефект/. Освен това е приел, че дори да се приеме, че на ищците е реституирана реална част от имота, то това не води до възникване на съсобственост със собственика на останалата реална част от имота в идеални части. Посочено е, че е налице влязло в сла решение, с което на ищците е отказано да бъде попълнена кадастралната основа на плана с имота, който им се реституира именно поради невъзможност да бъде определено точното местоположение на този имот.
В посоченото от касаторите решение № 139 от 30.05.2006 г. по гр.д.№ 2881 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието точно обратното: че реституцията по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС на реална част от парцел води до възникване на съсобственост в идеални части с лицата, които са собственици на останалата реална част от парцела. Тоест, налице е противоречиво разрешаван правен въпрос, поради което касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-66 от 12.05.2011 г. по в.гр.д.№ 492 от 2011г. на Бургаския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да заплатят по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне в срок на горепосочената държавна такса, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на дадения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.