О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.562
гр. София, 07.07..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 427 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 214 от 15.11.2008 год. по гр. д. № 375/2008 год. Видинският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 7.05.2008 год. по гр. д. № 1777/2007 год. на В. районен съд, с което е допусната съдебна делба между Н. Д. Г. с дял ? ид. ч., Я. Р. С., В. М. Г. и И. М. Г. при дялове за всеки от тях по 1/6 ид. ч. на описаните в решението земеделски земи, останали в наследство от общия на страните наследодател Г са отменени нотариалните актове № № 178/96 год. и 193/95 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците Я. Р. С. и В. М. Г. с оплаквания за неговата неправилност в частта му по допускане на имотите- нива от 21.764 дка в м. „К”, нива от 10.841 дка в м. „Д” и нива от 0.994 дка в м. „Ц”, всички в землището на с. Г., както и в частта, с която са отменени нотариалните актове поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът за делба на описаните три ниви бъде отхвърлен.
Ищецът Н. Д. Г. не е взел становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд за действието на отказа от наследство на наследодателя на ищеца по отношение възстановените земеделски земи, както и този за настъпване на правните последици от упражняваното от касаторите владение върху имотите в продължение на необходимия давностен срок, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да допусне съдебна делба на възстановените на наследниците на Г. З. земеделски земи, въззивният съд е направил извода, че отказът от наследството му от сина му и пряк наследодател на ищеца, извършен през 1989 год., не произвежда действие спрямо възстановените по ЗСПЗЗ през 1995 год. земеделски имоти. Представените от ответниците нотариални актове от 1995 год. и 1996 год. не могат да легитимират единствено другия син на общия наследодател като собственик на имотите, с оглед възстановяването им на името на общия на страните наследодател Г липсата на осъществявано владение в продължение на необходимия давностен срок за придобиване на собствеността.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, законът в чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда наличие на определени предпоставки – материалноправеният или процесуалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл да е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, да е решаван противоречиво от съдилищата – т. 2, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Обосноваването на наличието на някоя от тях е в тежест на касаторите, като в случая същите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Произнасянето по материалноправния въпрос за действието на придобивната давност и зачитането на направения от единия син на общия наследодател отказ от наследството му действително обуславят изхода на спора относно съсобствеността на възстановените земеделски земи. Това обаче не е достатъчно да се направи извод за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като законът предвижда произнасянето по тях да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно изложението към жалбата. Касаторите не обосновават наличието на поддържаното от тях основание за това, което предполага съответно мотивиране на възможните хипотези на това основание, а само е цитирана законовата разпоредба. Наличието му предполага излагане на съображения за необходимост от тълкуване на закона, вследствие на което ще се стигне до отстраняване на неясна или непълна правна норма, каквито твърдения не се съдържат в изложението към жалбата. Освен това по разрешените от въззивния съд въпроси е налице утвърдена съдебна практика и не са изложени обстоятелства, обуславящи промяната й, нито се обосновава налагане на друго, извън вече приетото в практиката тълкуване на закона по въпроса за придобивната давност относно частта на сънаследника, още повече, че данните по делото са за възстановяване на имотите през 1995 год. и снабдяване с констативни нотариални актове на името на единия наследник същата и следващата година, както и по въпроса за приложението на чл. 91а ЗН.
Затова и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното основание, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 214 от 15.11.2008 год. по гр. д. № 375/2008 год. по описа на В. окръжен съд по подадената от Я. Р. С. и В. М. Г. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: