О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 14.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 616 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. а. за приходите /НАП/, чрез ю. М. Ф. при Т. на НАП срещу решение от 14.07.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 1111/2007 г., с което е оставено в сила решение от 01.12.2006 г. на Софийски районен съд /СРС/ по гр.д. № 1018/2006 г., отменящо решение № 7/03.01.2006 г. на Т. директор на Т. на НАП София-град в частта, в която са класирани участниците по първа обособена позиция “Копирна, принтерна, карирана и белова хартия” в обществена поръчка “Доставка на канцеларски материали и офис консумативи – тонери, периодично, след предварителна заявка…….”.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допустимост на касационното обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно направена преценка от съдът за целесъобразност, а не за законосъобразност по предявения иск за отмяна решението на възложителя на извършения конкурс и обявеното класиране на основание чл.120 ал.1 т.3 ЗОП /редакцията, преди изменение на закона ДВ бр.37/2006 г. и следващи изменения/.
Ответните страни: “М” О. поддържа, че касационната жалба е допустима и основателна по съображения в писмен отговор; “С” О. и “Р” О. не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран от “С” О. с иск срещу Т. на НАП, “М” О. и “Р” О. за отмяна на решение № 7/03.01.2006 г. на Т. директор на Т. на НАП София-град в частта, в която са класирани участниците по първа обособена позиция “Копирна, принтерна, карирана и белова хартия” в обществена поръчка “Доставка на канцеларски материали и офис консумативи – тонери, периодично, след предварителна заявка…….” на основание чл.120 ал.1 т.3 ЗОП /редакцията, преди изменение на закона ДВ бр.37/2006 г. и следващи изменения/ – не са спазени критериите за оценка на офертите. СРС е уважил иска, а СГС е оставил в сила решението му, като е приел, че извършеното от възложителят класиране по показател “най-високо качество” не отговаря на представените от страните сертификати.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които в случая визират хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът визира произнасянето от СГС по предявения иск по чл.120 ал.1 т.3 ЗОП /редакцията, преди изменение на закона ДВ бр.37/2006 г. и следващи изменения/ за целесъобразност на извършеното класиране, а не за законосъобразност, както изисква законът. Касаторът се мотивира с изслушано и възприето в тази насока заключение на СТЕ.
Въпросът за преценката, която съдът извършва при предявен иск по чл.120 ал.1 т.3 ЗОП /редакцията, преди изменение на закона ДВ бр.37/2006 г. и следващи изменения/ действително е съществен и решаването му в случая е обусловило решението на съда, но преценката на съда спазени ли са критериите за оценка на офертите не е за целесъобразност, както твърди касаторът, а за законосъобразност. Заключението на СТЕ е изслушано и възприето дотолкова, доколкото да се отговори на въпроса съответстват ли подадените сертификати и протоколи за изпитване към офертите на критериите за оценка за същите в обявлението, както и кой от участниците какви конкретно сертификати е представил, респ. не е представил. В този смисъл няма произнасяне по целесъобразност, както твърди касаторът и не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото същата се обуславя само с приета целесъобразност, каквато законът – чл.120 ал.1 т.3 ЗОП /редакцията, преди изменение на закона ДВ бр.37/2006 г. и следващи изменения/ не допуска, но и каквато съдът не е приел и обсъждал.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.07.2008 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 1111/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.