О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 05.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 350 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” Е. чрез а. С а. Христо Х. срещу решение № 51/04.04.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1300/2007 г., с което е отменено частично отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по искове на Р. Л. Д. против “А” Е. по чл.232 ал.2 вр. чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и е постановено друго, уважаващо исковете за отменените размери съответно за: 66114.83 лв. и 16662.71 лв. със законните последици.
Касаторът поддържа като основание за допустимост на касационното обжалване наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – дело със съществен материален интерес, по което е постановено решение в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с ТР № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС – V ГО.
Ответната страна – Р. Л. Д. оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е недопустима, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Касаторът в настоящото производство поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по дело със съществен материален интерес, като спорът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а именно – прието е, че цесия по чл.99 ал.4 ЗЗД има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщена, независимо от кого, а не от предишния кредитор, както изисква законът и в какъвто смисъл е ТР № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС – V ГО.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материален интерес, на който се позовава касатора не обуславя допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. От значение е наличието на съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, който винаги е специфичен за всяко дело и за който в случая се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Основният спорен момент по делото е действието на цесия на вземане за наем спрямо длъжника – ответник по предявените искове и настоящ касатор. Вярно е, че в решението си, обосновавайки основателността на иска СГС е изложил съображения за действие на цесията от съобщаването й на длъжника, независимо от кого е извършено то, но същевременно е съобразено по реда на чл.188 ал.3 ГПК /отм./ и извършеното уведомление, изходящо от цедентите, поради което приетото приложение на чл.99 ал.4 ЗЗД като краен резултат не е в противоречие с практиката на ВКС и конкретно ТР № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС – V ГО.
Ето защо, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество касационната жалба на “А” Е. чрез а. С а. Христо Х. срещу решение № 51/04.04.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1300/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.