3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
С., 31.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1401/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. А. Н. от[населено място] против решение №164/05.07.2010г. на К. окръжен съд,постановено по гр.д.№170/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №38/22.03.2010г. по гр.д.№888/2008г. по описа на К. районен съд за изнасяне на публична продан да описания в решението недвижим имот,като получената от продажбата цена се разпредели между съделителите А. П. П.,Г. И. К.,И. И. Г.,М. А. Н. и А. И. И.,при описаните в същото дялове на съделителите.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1,т.2 и т. 3 от ГПК.
По отношение наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът твърди че:
„въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос-иск по член 349 ал.2 от ГПК,който е част от двуфазното производство по делба на наследствен недвижим имот за наличието на предпоставките в закона при наличието на който съответно се уважава или отхвърля претенцията за възлагане на неподеляемо жилище предмет на делба и поставянето му в дял на един от съделителите и уравняване на дяловете на другите съделители в пари.В тази насока практиката на ВКС явно сочи,че при наличието на три кумулативно предвидени предпоставки в разпоредбата на член 349 ал.2 от ГПК претенцията за възлагане на един от съделителите следва да бъде уважена”,което според касатора е изчерпателно посочено в точка 7 на Тълкувателно решение №1/19.05.2004г. по гр.д.№1/2004г. по описа на ОСГК на ВКС.Излагат се аргументи,че в настоящия случай с доказателствата по делото и в съответствие със законовите изисквания,касаторът е направил искане за възлагане,но същото не е било уважено от въззивния съд.
На второ място,касаторът заявява,че горепосочения правен въпрос е се решава противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК,като се цитират и прилагат четири броя решения на ВС и ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
На трето място касаторът твърди,че:
„ по член 280 ал.1 т.3 от ГПК-въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос-следва ли да бъде уважена претенцията по възлагане на неподеляемо наследствено жилище на съделител,отговарящ на изискванията на предпоставките,предвидени в закона,което засяга важен обществен интерес и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил изрично,че разпоредбата на член 349 ал.2 от ГПК изисква съсобствеността върху допуснатия до делба имот да е възникнала само в резултат на наследяване,ако е налице смесена/комбинирана/ съсобственост-възникнала в резултат на повече от един юридически факт,както е в настоящия случай-дарение и наследяване за съделителката М. А. Н.,делбата следва да се извърши на основание член 348 от ГПК,чрез изнасяне на имота на публична продан.В този смисъл е и тълкувателно решение №1/19.04.2004г. на ОСГК на ВКС-точка 8 от същото-при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата чрез възлагане,а същата следва да се извърши при публична продан.Съдът е посочил,че е несъстоятелно позоваването на т. 7 от горното тълкувателно решение,на което касатора отново се позовава в изложението си,в частта с която е прието,че в делбата на имот-съпружеска имуществена общност,преживелият съпруг има двойно качество-на наследник и на съсобственик на лично основание,като в този случай са налице предпоставките за възлагане имота на основание член 288 ал.2 от ГПК/отм//респективно член 349 ал.1 от ГПК/,тази привилегия за възлагане на имота е създадена само в полза на преживелия съпруг-съсобственик,какъвто безспорно не е съделителката М. Н..
Преди всичко,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е длъжен да го изведе от изложението му по член 284 ал.3 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Непосочването на правния въпрос,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
От съдържанието на формулирания от касатора правен въпрос,а именно този относно приложението на разпоредбата на член 349 ал.2 от ГПК,същият не е свързан с решаващите изводи на съда и не е от значение за изхода на спора,а по негово същество и по скоро има характер на касационно оплакване за неправилно приложение на закона по смисъла на член 281т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №164/05.07.2010г. на К. окръжен съд,постановено по гр.д.№70/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: