Определение №399 от 10.11.2014 по гр. дело №4684/4684 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 10.11.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4684/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. М. и В. И. Х. срещу въззивно решение № 119 от 20.02.14г., постановено по в.гр.д.№ 688/13г. на Пернишкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 740 от 12.07.13г. по гр.д.№ 6179/12г. на Пернишкия районен съд и вместо него е отхвърлил предявения от Ц. И. М. и В. И. Х. против К. И. Ч. иск за делба на УПИ VІІ-1096 в кв.113 по плана на [населено място], Пернишка област, ведно с построената в него масивна жилищна сграда.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 185/2011г. ответникът се легитимира като единствен собственик на процесния имот на основание изтекла придобивна давност и че ищците не са ангажирали доказателства, който да оборват констатациите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост. Прието е, че записването на имота в разписния лист към плана от 2000г. на името на общия наследодател на страните, а впоследствие на името на ответника не води до друг извод, тъй като същото представлява техническо действие, което самостоятелно не удостоверява право на собственост, а освен това същото се отнася към минал момент. Изложени са и съображения, че представянето в нотариалното производство на удостоверение за наследници на общия наследодател, в което като единствен негов наследник фигурира ответникът, не води до оборване доказателствената сила на нотариалния акт, тъй като в охранителното производство не се разрешава правен спор и дори в удостоверението като наследници да фигурираха и ищците, то предметът на проверката, а именно осъществяваното владение от молителя и периодът на същото не би се променил. Посочено е също, че доказателствената сила на нотариалния акт не би могла да бъде оборена въз основа на доказателства, представени в охранителното производство.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. дали удостоверяване по разписен лист има характер на писмено доказателство по смисъла на чл.341, ал.1 ГПК; 2. от кой момент възниква правото на собственост на основание давностно владение – от момента на изтичане на давността или от момента на снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и 3. какъв е предметът на проверка на нотариуса при извършване на обстоятелствена проверка. Поддържа се, че първите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и че вторият въпрос същевременно е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което основание според касаторите е налице и по отношение на третия въпрос.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият поставен въпрос не е решен в противоречие с Р № 856 по гр.д. № 3285/08г., ІV г.о. и Р № 254 по гр.д.№ 336/10 г., І г.о., с които е прието, че в производството по делба на наследствен имот може да се доказва и с други доказателства, като например посоченото в чл. 278, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ удостоверение, записване по разписен лист и т.н., тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос, а е приел, че при оспорване наследствения характер на имота от ответника това записване, при това към отдалечен във времето момент, не е достатъчно за да се приеме, че имотът и понастоящем е съсобствен, което е прието и във второто посочено решение.
Следващите два въпроса не обуславят изхода на спора и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, тъй като в случая ответникът се е позовал на самостоятелно владение, продължило повече от десет години след смъртта на общия наследодател на страните и се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствено проверка. Освен това не е налице и никакво противоречие във връзка с втория въпрос на обжалваното решение с представеното от касаторите Р № 173 по гр.д.№ 5166/08г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че снабдяването с такъв акт не е елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, като същият не изключва възможността собствеността да е придобита много преди неговото съставяне или да бъде придобита впоследствие /в този смисъл са и дадените с ТР № 4/12г. на ОСГК на ВКС разяснения/, тъй като въззивният съд не приел друго, нито са налице посочените в ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.4 предпоставки по отношение на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 350 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 20.02.14г., постановено по в.гр.д.№ 688/13г. на Пернишкия окръжен съд.
О с ъ ж д а Ц. И. М. и В. И. Х. да заплатят на К. И. Ч. сумата 350 лв./триста и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар