1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр.София, 11.04.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 635описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.12.2018г. по гр.д.№618/2018г. на ОС Перник, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ ЗЗД.
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответницета К. К. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допусне касационно обжалване.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Възззивният съд , като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати на К. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата в размер на 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, унижаване на честта и достойнството и злепоставяне на доброто име пред обществото, в резултат от водено против ищцата наказателно производство за извършване на представляващо големи размери-престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201 от НК., като с присъда постановена по н.о.х.д. № 942 по описа на РС Перник за 2016 г., ищцата е призната за невиновна по повдигнатото и обвинение, ведно със законна лихва за забава върху главницата считано от считано от 16.06.2017 г. до окончателното и изплащане, сумата от 200лв., обезщетение за имуществени вреди, изплатен хонорар за един адвокат в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на оправдателната присъда – 16.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Установено е видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, както и от приложените към настоящето делото н.о.х.д. №426/2009г по описа на ОС-Перник, н.о.х.д. №11/2010 г по описа на PC-П.; в.н.о.х.д. №70/2016 г. по описа на ОС-Перник, н.о.х.д. №942/2016г. по описа на РС Перник; в.н.о.х.д №982017 г. по описа на ОС-Перник, се установява, че въз основа на Обвинителен акт на Районна прокуратура-П.. по пр.пр №3917/2003г. по описа на РП-П., ДП №46/2002г. по описа на О.- П. , на ищцата е било повдигнато обвинение за това, че на 09.03.2000 г. в [населено място], в качеството и на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т. 1, б. “б”, пр.2-ро от НК /специалист в “ТС-Лизинг”-София по трудов договор от 04.05.1998г./, е присвоила чужди вещи /181 820 кг., горещовалцувани стоманени пръти/, собственост на “ТС-Лизинг” АД-гр.София, връчени и в това качество да ги пази и управлява, на обща стойност 105,184,92 лева, представляващо големи размери-престъпление по чл.202, ал.2, т. 1, вр. с чл.201 НК. Констатирано е, че по повдигнатото обвинение е било образувано дело от общ характер под №1416/2006 г. по описа на PC-П., което е приключило пред първата инстанция с осъдителна присъда за ищцата, като е била подадена жалба по повод на която е било образувано в.н.о.х.д. №426/2009 г по описа на ОС-Перник , по което е било постановен Решение №76/30.12.2009г., с което е била отменена обжалваната Присъда №303/14.05.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 1416/2006 г. по описа на PC-П., а делото върнато на РС- Перник за ново разглеждане от друг състав на съда.
Установено е, че е било е образувано н.о.х.д. №11/2010г. по описа на PC-П., производството по което е приключило с присъда №97/03.02.2016г., с която ищцата е била призната за невиновна по така повдигнатото обвинение, като същата присъда е била протестирана от прокуратурата, вследствие на което е образувано в. н.о.х.д. №70/2016г. по описа на ОС-Перник, постановено е било решение №37/11.05.2016г. с което отново е била отменена присъдата на PC-П.. /поради наличието на съществени нарушения на процесуалните правила/, и делото отново е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, от друг състав.
Констатирано е, че отново е образувано дело пред PC-П., приключило с оправдателна присъда №81/06.02.2017г., постановена по н.о.х.д. №942/2016 г. по описа на РС Перник, като Прокуратурата отново е протестирала постановената присъда пред ОС-Перник, при което е образувано в.н.о.х.д №98/2017г. по описа на ОС-Перник и въззивният съд е приключил производството по делото, като е постановил Решение №52/16.06.2017г, с което е потвърдил присъдата, постановена по н.о.х.д. №942/2016г. по описа на РС Перник, с която ищцата е призната за невиновна по повдигнатото и обвинение по чл. 202, ал.2, т. 1, вр. с чл.201 НК и оправдана. При тези данни съдът е приел за установено, че производството по делото е продължило в периода от 2006 г. до 2017 г., повече от 10 години.
Съдът е посочил, че са налице предпостевките за носене на отгворност от Прокуратурата на РБ , тъй като съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, като съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице – т.е отговорността на държавата е обективна. Изложени са съображения за това, че общата деликтна отговорност на държавата е за вреди от противоправно поведение на нейни служители, като вината им се предполага до доказване на противното, докато специалната отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение.
Съдът е отчел и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на приключване на наказателното преследване – като отправна точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от обсъждания вид, така също и продължителността на воденото наказателно производство. Приел е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, причинени на ищцата от процесното незаконно обвинение, възлиза на сумата 8000 лева.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства в съвкупност и за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на дадените разрешение в ППВС4/68г., както и в т.3 и 11 от ТР№3/2005г. ОСГК на ВКС. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.
С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените основания. На същите съдът е дал разрешение в съответствие с константната практика на ВКС, според която се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
Що се касае до соченото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- разрешаване на въпросите противоречиво от съдилищата, то с измененията на ГПК /Дв.в. бр.86/2017г./ разпоредбата е отменена, поради което това съображение не следва да бъде обсъждано от настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.12.2018г. по гр.д.№618/2018г. на ОС Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: