О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София, 07.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 269/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1227 от 24.11.08г., постановено по гр.д. № 901/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 478 от 12.02.08г. по гр.д. № 2107/07г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. В. А. против “О”, ЕООД, гр. В. иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 4/9 ид.части от урегулиран поземлен имот № І* в кв.34 по плана на гр. В., 18-ти микрорайон с площ от 243 кв.м. като неоснователен. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесните 4/9 ид.части от имота са закупени от ответника с нот.акт № 120/04г. от М. Т. К. Й. , Н. Т. К. и Р. Х. К. и че ищецът не може да се позовава на разпоредбата на чл.76 ЗН, тъй като и той се е разпоредил с идеални части от наследствения му имат в полза на същия ответник и че признаване на същия на правото да иска прогласяване недействителността на сделката спрямо него би представлявало злоупотреба с права. Наред с това е прието, че прехвърлителката М. К. се е разпоредила с идеални части от имота, които е притежавала не само по наследство, а и по силата на прехвърлителни сделки и че по отношение на прехвърлената част от имота, която не е придобита по наследство чл.76 ЗН не намира приложение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. В. А. от гр. В. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – относно кръгът на лицата, които могат да се позовават на чл.76 ЗН, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Доводът на касатора, че обжалваното решение е постановено в противоречие с дадените в ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения е неоснователен, тъй като и в посоченото тълкувателно решение е прието, че защитната функция на нормата на чл.76 ЗН е установена само в полза на сънаследник, който не е извършил разпореждане със сънаследствената вещ и който желае в делбата да участват само сънаследниците, както и че признаването на това право в полза на разпоредил се сънаследник би съставлявало злоупотреба с права. В този смисъл е и представеното от жалбоподателя решение № 480 от.08.07.05г. по гр.д. № 187/05г. на ВКС, І г.о., поради което и позоваването на него е също неоснователно. Даденото в цитираната задължителна и незадължителна практика на ВКС разрешение на поставения въпрос с нищо не се променя от факта, че касаторът не е страна по сделката, която атакува, при положение, че той е страна по друга сделка, с която се е разпоредил с част от наследствения имот в полза на същото лице, доколкото и в този случай защитната функция на чл.76 ЗН не би могла да се осъществи. Ето защо релевираните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на съда по съществен правен въпрос да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; произнасяне за първи път по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува съдебна практика, вкл. задължителен тълкувателен акт, поради което разглеждането на настоящия спор от ВКС няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от И. В. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1227 от 24.11.08г., постановено по гр.д. № 901/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: