О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.849
гр. София, 01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на………………………юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 669 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 10.02.2009 год. по гр. д. № 731/2008 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил решението от 3.06.2008 год. по гр. д. № 649/2006 год. на Н. районен съд и прекратил производството по делото по предявените от „У” ЕАД, гр. С. против ответниците Т. Г. Т., Г. Т. Т. , П. Т. Т. и Т. Г. Т. искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС с предмет имот пл. № 460 в м. „Б”, с площ 5.2 дка по кад. план на с. Р. от 1931 год., от който понастоящем са отредени посочените в решението парцели в кв. 22б и намиращата се в него триетажна сграда-спален корпус.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцовото дружество с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Представя и съдебна практика – определение № 15 от 8.02.2001 год. по гр. д. № 387/2000 год. на петчленен състав на ВКС, в което е прието, че процесуалното представителство на държавата по дела, отнасящи се до недвижими имоти – дъражвна собственост, по силата на закона се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Счита, че в противоречие на този съдебен акт въззивният съд е приел, че спрямо държавата е налице сила на пресъдено нещо с воденото през 1998 год. дело, което е обусловило и извода му за недопустимост на предявените от правоприемника й искове за собственост. В този смисъл касаторът представя и решение № 248 по гр. д. № 860/59 год., ІІІ г. о.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, въз основа на данните по делото, намира, че не са налице поддържаните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което исковете за собственост са били отхвърлени и прекрати производството по тях, въззивният съд е приел, че е налице формирана сила на пресъдено нещо по спора с влязлото в сила решение от 10.11.98 год.по гр. д. № 106/98 год. на Н. районен съд. Приел, че е налице пълно обективно и субективно тъждество между предмета и страните по делото, тъй като касаторът е частен правоприемник на държавата по силата на апортната вноска в капитала му през 2005 год. и като такъв е обвързан от постановеното решение по предходния спор, на основание чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./. Последното, макар и формално да е постановено с участието като страна на Д. „П”- Кърджали, отрича със сила на пресъдено нещо правата на държавата върху спорния имот, тъй като участвувалият ответник е представлявал регионалното звено за ученически о. и туризъм към тогавашния момент, на който държавата е била предоставила за ползуване спорния имот като публична държавна собственост.
Следователно, въпросът за разпростирането на силата на пресъдено нещо по предходното дело и спрямо касатора, като частен правоприемник на държавата, по силата на апорта в капитала му, е обусловил направения от въззивния съд извод за недопустимост на повторно предявените искове за собственост върху същия имот. Този въпрос не е решен противоречиво в представената от касатора съдебна практика, в която се обсъжда процесуалното представителство на държавата, като страна по дела, отнасящи се до недвижими имоти – държавна собственост. Съображенията на касатора се свеждат всъщност до неправилно процесуално представителство на държавата в производството по предходното дело, водено срещу Д. „П”, които обаче са преклудирани с влизането в сила на това решение. Процесуалното представителство на страна по него не може да бъде обсъждано, поради което и представената съдебна практика е неотносима към процесуалноправния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл – разпростиране на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по отношение на страната и нейните правоприемници. Качеството си на правоприемник на държавата, по отношение правата върху спорния имот, дружеството, касатор не е оспорило, поради което и въззивният съд е зачел задължителната сила на влязлото в сила решение, с което спорът за собствеността на имота е решен.
Не е налице и поддържаното като основание за допускане на касационно обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват каквито и да било съображения и доводи за обосноваването му. Формалното позоваване на значението на въпроса за процесуалното представителство на държавата, съгласно чл. 18, ал. 4 ГПК /отм./ не представлява обосноваване на това основание, извън съображенията за неотносимостта му към въпроса, по който се е произнесъл въззивният съд.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № R-І-3 от 10.02.2009 год. по гр. д. № 731/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от „У” ЕАД, гр. С. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: