3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 23.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2471 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Т. П. Т., с адрес в [населено място], представляван от адв. П. В., против определение № 264 от 5 април 2019 г., постановено по гр.д. № 4318/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. против решение № 45 от 19 юли 2018 г. по в.гр.д. № 155/2018 г. на апелативния съд в гр. Бургас в частите, с които е отменено решение № 51 от 8 март 2018 г. по гр.д. № 380/2016 г. на окръжния съд в гр. Бургас за осъждане на П. М. В., Г. В. В., Р. В. К., И. Ж. В., М. Ж. В. и Ц. П. Т., всички от [населено място], да заплатят на Т. по 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и солидарно 36 лева обезщетение за имуществени вреди. В частната жалба се поддържа, че съставът на касационния съд не е съобразил, че исковете срещу ответниците П. В., Г. В., Р. К., И. В., М. В. и Ц. Т. имат обуславящо значение по отношение на предявения срещу Ж. В. иск, който подлежи на касационно обжалване, предвид цената му.
С въззивно решение № 45 от 19 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 155/2018 г. по описа на апелативният съд в гр. Бургас, е отменено решение № 51 от 8 март 2018 г. по гр.д. № 380/2016 г. на окръжения съд в гр. Бургас в частта, с която е бил уважен предявеният от Т. Т. против Ж. В. иск за обезщетение за неимуществени вреди от причинена му на 11.03.2011 г. лека телесна повреда за сумата над 7000 лева до пълния му заявен размер от 35000 лева. Първоинстанционното решение на окръжния съд е било отменено и в частите, с които е признато за установено, че на същата дата П. В., Г. В., Р. К., И. В., М. В. и Ц. Т. са били съучастници на първия ответник в престъплението и са били осъдени всеки от тях да заплати по 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и солидарно 36 лева (уважена част от цялостната претенция за 870,11 лева) обезщетение за имуществени вреди, като са били присъдени разноски съобразно изхода на спора.
С обжалваното в настоящото производство определение съставът на касационния съд приема, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в частите, с които въззивният съд се е произнесъл по исковете на касатора срещу П. В., Г. В., Р. К., И. В., М. В. и Ц. Т. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, поради което в тези части подадената от жалбоподателя касационна жалба е оставена без разглеждане като недопустима.
Частната жалба е неоснователна.
Касационната жалба в частта ?, с която се обжалва решението на въззивния съд в частта по предявените от касатора срещу П. В., Г. В., Р. К., И. В., М. В. и Ц. Т. искове по чл. 45 ЗЗД за осъждането на всеки от тях да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева и за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на от 870,11 лева, е процесуално недопустима на основание на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Според посочената разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, според която размерът на цената на иска по делото съответства на размера на претендираното парично вземане, следва да се приеме, че касационното обжалване е недопустимо в частта по тези искове. Затова в тази част касационната жалба е процесуално недопустима, както правилно е приел и съставът на касационния съд.
Липсва твърдяната връзка на обусловеност между иска за обезщетение за неимуществени вреди срещу Ж. М. В. и исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу останалите ответници. Тези искове черпят своето основание от твърденията на ищеца за съучастие на П. В., Г. В., Р. К., И. В., М. В. и Ц. Т. при осъществяване на извършеното от Ж. В. престъпно деяние. Въпросът за евентуалното наличие на съучастие не се явява преюдициален по отношение на иска за вреди срещу първия ответник.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, IV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264 от 5 април 2019 г., постановено по гр.д. № 4318/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. П. Т. против решение № 45 от 19 юли 2018 г. по в.гр.д. № 155/2018 г. на апелативния съд в гр. Бургас в частите, с които е отменено решение № 51 от 8 март 2018 г. по гр.д. № 380/2016 г. на окръжния съд в гр. Бургас за осъждане на П. М. В., Г. В. В., Р. В. К., И. Ж. В., М. Ж. В. и Ц. П. Т., всички от [населено място], да заплатят на Т. П. Т. по 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и солидарно 36 лева обезщетение за имуществени вреди.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: