О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр.София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 649/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Б., Н. Д. Б., Ж. Д. Б., Х. Й. Ш., Х. Я. С., К. Я. Бургич, З. Й. Ш., В. В. Ш., Ю. Г. С., Г. Д. П., С. Г. Ш., Р. И. Г., И. И. Ш., всички чрез процесуалния им представител адвокат А.Т., срещу въззивно решение № 244/19.11.2018г. по гр. д. № 418/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се твърди наличие основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по процесуално правния въпрос : Допустимо ли е в производството по иск с правно основание чл.124,ал.5 ГПК съдът да извежда правния интерес с преценки за доказателственото значение на твърдяното престъпно обстоятелство, за вероятния изход по висящия спор за засегнатите граждански правоотношения и евентуално производство за отмяна на влязло в сила решение. Твърди се противоречие с решение №244/2017г. по гр.д.№1318/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение на ОС-Добрич.
Ответниците по касационната жалба – Й. К. И. и К. А. И., оспорват касационната жалба в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е обезсилено решение №11/2018г. по гр.д.№ 233/2017г. на РС-Балчик и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на настоящите касатори срещу ответниците по касация за признаване за установено, че използваният с адвокатска заверка по гр.д.№ 13/1997 г. по описа на РС-Балчик официален документ – препис – копие на записка № 28/02.06.1943 г., т .1, п.к. т. 1 стр. 43 на Б. околийски съд /БОС/, заверен от Балчишки районен съд на 23.10.1996 г. под №4658 е съставен при престъпни обстоятелства по чл. 308 НК, изразяващи се в преправянето му, чрез премахване на част от съдържанието, записано в горно крайно поле удостоверяващо, че вписаният договор е облепен с герб от 300 лв., с цел да бъде използван по гр.д. №13/1997 г. на РС-Балчик от неизвестен извършител във времето от 23.10.1996 г. до образуване на гр.д.№13/1997 г. по описа на РС-Балчик и за признаване за установено, че оригиналната записка № 28/02.06.1943 г. , т .1, п.к. т. 1 стр. 43 на Б. околийски съд, отразена в преправеното препис –копие, използвано по гр.д. №13/1997 г. по описа на РС-Балчик, е съставена при престъпни обстоятелства по чл. 311 НК, осъществени на 02.06.1943 г. от неизвестен извършител, изразяващи се в удостоверяване на неверни обстоятелства за нотариално засвидетелстване под № 665 на представения договор за покупко – продажба.
Въззивният съд е приел, че са предявени установителни искове по чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение и за отмяната на влязло в сила решение. Ищецът твърди,че неизвестен извършител във времето от 23.10.1996 г. до образуване на гр.д.№13/1997 г. на РС-Балчик е извършил виновно деяние по преправяне съдържанието на официален документ: препис – копие на записка № 28/02.06.1943 г., т .1, п.к. т. 1 стр. 43 на БОС, заверен от РС-Балчик на 23.10.1996 г. под №4658, което покрива състава на предвидено в НК престъпление,а именно на така наречената ”материална подправка” по чл.308 от НК и неизвестен извършител на дата 02.06.1943 г. е извършил виновно деяние по съставяне на официален документ -оригинална записка № 28/2.06.1943 г., т .1, п.к. т. 1 стр. 43 на БОС, отразена в препис –копие, използвано по гр.д. №13/1997 г. по описа на РС-Балчик, в който е удостоверил неверни обстоятелства,което покрива състава на предвидено в НК престъпление,а именно така нареченото ”лъжливо документиране” по чл.311 НК. Деянията се изразявали в преправянето на препис-копието на записката, чрез премахване на част от съдържанието, записано в горно крайно поле удостоверяващо, че вписаният с нея договор е облепен с герб от 300 лв. и в удостоверяване на неверни обстоятелства за нотариално засвидетелстване под № 665 на представения за вписване договор за покупко – продажба. Извършените деяния били пряко свързани с разрешен между страните спор за собственост на земеделски земи по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по гр.д.№ 13/1997г. на РС -Балчик и от значение за изхода на гр.д.№ 3660/2016 г. на РС-Добрич, по което било приложено делото на БРС. Установяването,че представеният по гр.д.№ 13/1997 г. предварителен договор е идентичен с договора,вписан в записката, е от значение за разрешаване на спор за собственост. При разглеждане на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ като доказателство е приложено препис-копие на записка за вписване № 28, том 1 от 2.6.1943 г. на БОС на предварителен договор за покупко-продажба на земеделски имот,сключен между техния наследодател Д. И. като продавач и наследодателя на ответниците К. И. като купувач.Едва при пренасяне на спора пред въззивната инстанция,като доказателство по гр.д.№ 98/2003 г. на ОС-Добрич е представен препис № 666 на нотариално засвидетелствания под № 665/5.12.1941 г. предварителен договор. Представеното препис-копие на записката за вписване на недвижимия имот №28/1943 г. не е препис -копието, заверено от съда под № 4658/1997 г., а негова преправка, съставена и представена като доказателство, установяващо производно придобита собственост и основаващо изгодно съдебно решение за собственост. В горното ляво поле, указващо образеца и цената на листа, оригиналът съдържа ръкописно изписване „герба 300 лв. облепен на договора“ и изписана с червен цвят цифра 39. В горно крайно поле в препис-копието внесен по делото удостоверителното записване, че договорът е облепен с герб 300 лв., както и цифрата 33 не се съдържат, а входящият номер е изписан с различна от оригинала ръкописна форма.Според ищците преправянето се състои в премахване от заверения препис на горно крайно над рамково поле, съдържащо ръкописните записвания на входящ номер и изричното удостоверяване за облепване на договора с герб 300 лв. С премахнато горно крайно поле с тези удостоверяващи записвания, е съставен нов екземпляр – копие, по който за придаване вид на идентичност с оригинал, ръкописно е записан входящ номер. От него е съставен нов екземпляр с вид на копие – препис № 4658, заверен официално от РС -Балчик за идентичност с оригинала. Този екземпляр или копие от него, съдържащ официалната заверка като препис № 4658 от РС-Балчик, но с преправено горно крайно поле, несъдържащо записа индивидуализиращ договора като облепен с герб 300 лв., е представен по делото като документ, идентичен с оригинална записка – доказателство удостоверяващо за сключен надлежен договор за покупко-продажба. Ищците твърдят, че престъпното обстоятелство се изразява в действия за съставяне на нов, преправен „препис-копие” на записката за вписване, различен от препис-копие № 4658 на 23.10.96 г., заверен от РС-Балчик, представен и използван като удостоверяващо доказателство за изгодни граждански правоотношения. Записката за вписване,съставена при действието на ПВп. във връзка със Закона против спекулата с недвижими имоти, представлява официален документ,съставен от околийски съдия. Представеното от ответниците преправено копие, във вид на официално заверен препис от оригинал на записка за вписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, е с правна стойност на удостоверителен официален документ. Преправянето му е престъпно обстоятелство осъществяващо признаците на престъплението по чл. 308 – 319 НК. Престъпното преправяне е извършено от неизвестен извършител, според ищците, в период от издаването на преписа на 23.10.1996 г. до използването му в съда през 1997 г. за доказване, че представеният 3 години по-късно договор, който не съдържа вписания в записката факт за облепване с герб 300 лв., е именно договорът, вписан в записката. Представената по делото записка освен че е преправен – неистински официален документ, отразява невярно, лъжливо документиране, съдържащо се в оригинала, а именно, че предварителният договор вписан по записката, е нотариално засвидетелстван под №665/05.12.1941 г. Налице е лъжливо документиране, чрез удостоверяване на факт за нотариално засвидетелстване на договора под № 665/05.12.1941 г., което не съответства на обективната действителност, а именно, че договорът описан в записката, не е нотариално засвидетелстван под № 665/02.12.1942 г. Несъответствието на удостоверения със записката факт за нотариално засвидетелстване на вписания договор, с обективната действителност за липса на вписване на такъв договор, според ищците определя записката като официален документ, удостоверяващ неверни обстоятелства по смисъла на чл. 311 НК. Невярното удостоверяване е престъпно обстоятелство, извършено от неизвестен извършител на 02.06.1943 г.
По висящо гр.д.№ 3660/2016 г. на РС-Добрич ищците са предявили искове за установяване на друго престъпно обстоятелство: съставяне на неистински официален документ – препис на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, заверен под № 666/5.12.1941 г. за вярно с оригинал, нотариално засвидетелстван под № 665/5.12.1941 г. на Б. околийски съдия.
Според ищците установяването,че представеният по гр.д.№ 13/1997 г. на РС-Балчик предварителен договор е идентичен с договора ,вписан в записката, било от значение за разрешаване на спора за собственост. Спорът за преправяне на записката бил от значение за спора за надлежност на заверения под № 666 препис на предварителен договор по гр.д.№ 3660/2016 г. Установяването,че преписът на договора не отразява облепване с герб,съдържащо се в записания договор е различие ,от което зависи изхода по спора. Удостоверяването на неверни обстоятелства със записката,съвкупно с преправяне на съдържанието,с обвързваща доказателствена сила като официален удостоверителен документ,предопределял изхода на спора за истинност на предварителния договор,предмет на гр.д.№ 3660/2016 г.
Въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници Д. И., поч.1948г., а ответниците на К. И.. На 05.12.1941 г., в Б., между двамата е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който И. е обещал да продаде на И. собствената си нива от 19 дка,находяща се в землището на [населено място] срещу 30 000 лв., от които при подписване на договора продавачът е получил капаро от 15 000 лв. Вписана е изрична клауза,че купувачът влиза във владение на нивата в деня на договора,която ще обработва за своя сметка,както сметне за добре.Продавачът се е задължил да даде на купувача редовна законна продажба на нивата веднага, щом това бъде възможно в Д..Подписите на страните,установили самоличността си с лични карти, са положени в присъствие на заместник околийски съдия Н.С.,засвидетелствал ги нотариално под № 655/05.12.1941 г. На същата дата и под № 666 заместник околийският съдия е удостоверил верността на представен препис от предварителен договор от 05.12.1941 г. с неговия оригинал. Записка № 28/02.06.1943 г. , т .1, п.к. т. 1 стр. 43 на БОС е за вписване на нотариално засвидетелстван под № 665 от 05.121941 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,съобразно чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти,представен от К. И.. Същата възпроизвежда съдържанието на посочения по-горе предварителен договор и потвърждава изпълнението на изискванията на чл.26 от Закона против спекулата с недвижими имоти-представена декларация на купувача,както и декларация на продавача,че е получил остатъка от продажната цена,изплатена напълно.
Между наследниците на И. и И. са водени граждански спорове в годините,както следва :
Предмет на гр.д.№ 13/1997 г. на БРС е бил иск по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с който се разрешава колизия на права към момента на обобществяването на земеделските земи. По пътя на обжалването спорът е бил отнесен за разглеждане до ОС-Добрич по гр.д.№ 96/1998 г. и до ВКС по гр.д.№ 2088/2001 год. , V г.о. С решение № 1213/09.08.2002 г. на ВКС е оставено в сила решението по гр.д.№ 96/1998 г. В мотивите си ВКС е посочил,че въззивната инстанция е отменила първоинстанционното решение и е признала за установено, че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост върху земеделски земя от 17 дка в землището на [населено място] принадлежи на К. И., поч.19.07.1977 г. и следва да се възстанови на неговите наследници,каквито са ответниците. Налице е предварителен договор от 05.12.1941 г.,по който наследодателят К.И. е получил владението върху земите от собственика им Д.И..Съобразно договора купувачът е влязъл веднага във владение на имота, той е внесъл и земята в ТКЗС. Приложима е разпоредбата на чрл.12,ал.7 ЗСПЗЗ.
Предмет на гр.д.№ 5401/2011г. на РС-Добрич /преобразувано в гр.д.№ 3660/2016 г./ е иск за установяване на извършени престъпни обстоятелства при съставянето на документ-нотариално удостоверен препис от предварителен договор от 05.12.1941 г.,заверен под № 666 от заместник околийски съдия Н.С., вероятно в периода юни 1943г. -ноември 2000 г. от неизвестен извършител,който е имитирал/преправил/ подписите на заместник околийски съдия.
С постановлление за отказ за образуване на досъдебно производство на Окръжна прокуратура е прието,че и по двете твърдяни престъпления по чл.308 НК и чл.311 НК,наказателни производства не следва да се образуват,тъй като според нормата на чл.80 ал.1 т.3 НК наказателното преследване е изключено по давност,т.е. приложимо е основанието по чл.24 ал.1 т.3 от НПК. С оглед на всички тези данни въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими. Установяването на престъпно обстоятелство чрез иск е допустимо само когато то би имало значение за едно гражданско правоотношение или за отмяната на влязло в сила решение ,в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24 ал. 1 т. 2 – 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25 ал. 1 т. 2 или чл. 26 от НПК и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.В случая е налице невъзможност да бъде възбудено наказателно преследване, защото наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност- основание по чл.24 ал.1 т.3 НПК.Липсва обаче правен интерес от установяване на твърдяното престъпно обстоятелство по отношение на документ- записка № 28/02.06.1943 г. , т .1, п.к. т. 1 стр. 43, тъй като то не е от значение нито за разрешаване на спора за собствеността на земеделски имот,нито по спора за установяване на престъпни обстоятелства по отношение на документ-нотариално удостоверен препис от предварителен договор от 05.12.1941г.
Спорът по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ по гр.д.№ 13/1997 г. на РС-Балчик е окончателно разрешен с влязло в сила решение от 09.08.2002 г. В този смисъл може да се поставя само въпрос за неговата отмяна. Според чл.303 ал.1 т.3 т.2 от ГПК може да се иска отмяна,когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ,на показания на свидетел,на заключение на вещо лице,на което е основано решението,или престъпно действие на страната,на нейния представител,на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото.Във всички тези случаи неправилността на атакуваното по реда на отмяната решение е резултат на извършено престъпление. Престъплението трябва да е обусловило съдържанието на решението,защото ако то би останало непроменено,въпреки че е извършено такова,отмяната е недопустима.В тази връзка въззивният съд се е позовал на решение № 40/16.06.2009 год. по т.д.№ 115/2009 год. на ВКС,II т.о. и решение № 7/18.09.2009 год. по т.д.№ 607/2008 год. на ВКС, I т.о.
В спора за материално право на наследодателя на ответниците К. И. не са признати вещни права върху земеделския имот,придобити по силата на чл. 25 ал. 1 от Закона против спекулата с недвижими имоти (отм.), с вписването на предварителния договор от 05.12.1941 год., извършено със записка № 28/02.06.1943 г. В спора за материално право наследодателят на ответниците К. И. е признат за собственик на оригинерно основание-изтекла придобивна давност като е приложена разпоредбата на чл.12 ал.7 от ЗСПЗЗ, уреждаща случаите, когато придобивната давност е започнала да тече в полза на владелеца на земеделската земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ. Прието е,че предварителният договор от 05.12.1941 г. с отбелязване, че купувачът получава владението на имота, е документ, който установява начален момент на давностно владение. Записката за вписване на частен писмен договор за продажба на недвижим имот няма отношение към спора, нито пък е документ по смисъла на чл.12 ал. 7 ЗСПЗЗ /решение по гр.д.№ 399/2011 г. на ВКС,I г.о./
След като материалноправната легитимация на ответницитете е основана на доказателствена стойност на отразените в предварителния договор факти, а не е основана на вещно прехвърлителното действие на записката за вписването му, соченото документно престъпление по отношение на същата, не е релевантно за изхода на влязлото в сила решение по гр.д.№ 13/1997 год., което да послужи за молба по чл.303 ал.1 т.3 т.2 от ГПК /определение № 96/27.01.2015 год. по гр.д.№ 5203/2014 г, III г.о./. Установяване на документно престъпление – удостоверяване на неверни обстоятелства за нотариално засвидетелстване под № 665 на представения договор за покупко – продажба в записка № 28/02.06.1943г., не е от значение и за гр.д.№ 3660/2016 г. с предмет на иска за установяване на извършени престъпни обстоятелства при съставянето на документ-нотариално удостоверен препис от предварителен договор от 05.12.1941г., заверен под № 666 от заместник околийски съдия Н.С., вероятно в периода юни 1943 г. – ноември 2000 г. от неизвестен извършител,който е имитирал/преправил/ подписите на Н.С. и на Д. И.. Въведеният спор по цитираното дело е относно засвидетелстване верността на преписа на документа, а не на първообразния документ -предварителен договор от 05.12.1941 г. Записката от 02.06.1943 г. е вторичен и възпроизвежда неговото съдържание, вкл. относно наличните заверки,с които е бил представен за вписване. Установяването, че представеният за вписване предварителен договор не е бил с нотариално засвидетелствани подписи, не рефлектира върху факта, че е сключен предварителен договор с нотариално засвидетелстване, в съответствие с поставения от околийския съдия щемпел на датата на неговото сключване, както и че подписите са положени от посочените в него лица. Недопустимо е престъпните обстоятелства по съставяне на един по-късен документ,установявани по едно дело да се използват за установяване на престъпни обстоятелства по съставяне на друг по-ранен документ и то в друг процес.
Липсата на значение за гражданското правоотношение между страните във връзка със собствеността на земеделски имот на твърдяното престъпно обстоятелство във връзка с документ, на който решението по гр.д.№ 13/1997 г. не е основано, респ. липсата на значение на невярното удостоверяване на данни за представения за вписване предварителен договор по гр.д.№ 3660/2016 г. води до извод ,че исковете по чл.124 ал.5 от ГПК са заявени при липса на правен интерес.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Така поставеният въпрос – допустимо ли е в производството по иск с правно основание чл.124,ал.5 ГПК съдът да извежда правния интерес с преценки за доказателственото значение на твърдяното престъпно обстоятелство, за вероятния изход по висящия спор за засегнатите граждански правоотношения и евентуално производство за отмяна на влязло в сила решение, не може да препостави допускате касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Следва да се посочи, че основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК /на което се позовава касаторът с посочване на съдебни актове на съдилищата/ към момента на подаване на касационната жалба е отменено с изменение на ГПК /ДВ, бр.86/2017г./ Не е налице противоречие с посоченото решение №244/2017г. по гр.д.№1318/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. Въззивният съд при преценка на обстоятелствата, на които ищците основават правния си интерес от завеждане на исковете по чл.124,ал.5 ГПК, е приел, че е недоказана посочената в същата разпоредба предпоставка – установяването на конкретните престъпни обстоятелства да са от значение за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. Той не е преценявал основателността на молбата за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, при евентуално успешно провеждане на иска по чл.124,ал.5 ГПК, в каквато насока са изводите в посоченото решение на ВКС, а относимостта на така релевираните от ищците факти и обстоятелства при обосноваване на правния интерес от установителния иск, за който е длъжен да следи служебно. Не е извършена преценка на относимостта на евентуалното положителоно решение към изхода на производството по чл.307 ГПК. Въззивният съд е приел, че към гражданското провоотношение по спора за собственост към минал момент, е неотносимо установяването на така твърдяните от ищците престъпни обстоятелства относно това, че използваният с адвокатска заверка по гр.д.№ 13/1997 г. официален документ – препис – копие на записка № 28/02.06.1943 г., т .1, п.к. т. 1 стр. 43 на Б. околийски съд, заверен от Балчишки районен съд на 23.10.1996 год. под №4658 е съставен при престъпни обстоятелства по чл. 308 НК, изразяващи се в преправянето му, чрез премахване на част от съдържанието, записано в горно крайно поле удостоверяващо, че вписаният договор е облепен с герб от 300 лв., с цел да бъде използван по гр.д. №13/1997 г. от неизвестен извършител във времето от 23.10.1996 г. до образуване на гр.д.№13/1997 г. и че оригиналната записка № 28/02.06.1943 г. , т .1, п.к. т. 1 стр. 43 на Б. околийски съд, отразена в преправеното препис –копие, използвано по гр.д. №13/1997 год. по описа на РС-Балчик, е съставена при престъпни обстоятелства по чл. 311 НК, осъществени на 02.06.1943 г. от неизвестен извършител, изразяващи се в удостоверяване на неверни обстоятелства за нотариално засвидетелстване под № 665 на представения договор за покупко- продажба.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение № 244/19.11.2018г. по гр. д. № 418/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: