Определение №408 от 21.4.2011 по гр. дело №1382/1382 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. С., 21.04.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1382/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. С. А. и Д. С. Т. срещу въззивно решение № 67 от 23.06.10г. по в.гр.д.№ 153/10г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която е отменен констативен нотариален акт за собственост и е прекратено производството по делото в тази му част, както и по касационна жалба Ж. С. А. срещу същото решение в частта, с която са определени квотите на съделителите върху допуснатия до съдебна делба недвижим имот с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 70 от 26.02.10г., постановено по гр.д.№ 2264/09г. на Ямболския районен съд в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нот.акт 42/09г., с който Е. Д. С. е призната за собственик по давностно владение на 265/860 ид.части от УПИ. в кв.42 по плана на[населено място], Я. област с площ от 860 кв.м. и е прекратил производството в тази му част.
Със същото решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която са определени правата на съделителите върху посочения имот, допуснат до съдебна делба, и вместо него е определил следните квоти: 661,66/860 ид.части за Е. Д. С. и по 99,17/860 ид.части за Ж. С. А. и за Д. С. Т..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са наследници по закон на Ж. С. С., починал на 27.10.07г. (преживяла съпруга и сестри), който преди брака си[населено място], сключен през 1985г., е придобил 595/860 ид.части от процесното дворно място. С нот.акт № 42/09г. Е. С. е призната за собственик по давностно владение и на останалите 265/860 ид.части от същото.
За да обезсили първоинстанционното решение в посочената му част решаващият съд е приел, че районният съд се е произнесъл по несъществуващо искане, тъй като ответниците по иска за делба не са оспорили пред него посочените по-горе квоти, при които е поискана делбата на дворното място. Наред с това във връзка с тях е прието, че съгласно чл.9, ал.2 ЗН преживялата съпруга е наследила 2/3 ид.части от притежаваните от наследодателя на страните 595/560 ид.части от имота, а неговите сестри по 1/6 ид.част, както и че преживялата съпруга притежава и 265/860 ид.части от имота по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и към двете жалби се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос („легитимира ли констативния нотариален акт ищцата като собственик на идеални части от процесното дворно място; допустимо ли е съдът да приеме, че твърдяната собственост в нотариалния акт не е доказана и до допусне делбата при квоти, различни от поисканите в исковата молба и за “служебното начало” в гражданския процес”), които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторите не се позовават и не са представили никаква съдебна практика, което е тяхно задължение при позоваване на чл.280, ал.1, т.2 ГПК според дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения и доколкото противоречие на обжалваното решение по поставените въпроси със задължителна практика на ВКС липсва, следва да се приеме, че релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не са налице.
Третото посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и следва да бъде променена.
В разглеждания случай във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и същите не са налице, поради което касационните жалби не следва да се допускат до разглеждане и на това основание.
С оглед на казаното подадените касационни жалби не следва да се допускат до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 67 от 23.06.10г. по в.гр.д.№ 153/10г. на Ямболския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар