О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София, .07.05..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 98 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 773 от 3.07.2008 год. по гр. д. № 489/2008 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 20.12.2007 год. по гр. д. № 2505/2005 год. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от Г. Н. Д. , заместен от П. Г. Т. срещу Г. Г. Г. и Л. Б. Г. иск за предаване владението върху недвижим имот в землището на гр. В., кв. „В”, м. „Д”, представляващо място с площ 467 кв. м., част от имот пл. № 112 по кадастралния план на с. о. „Д”, идентична с имот № 1* по плана на новобразуваните имоти и прекратил производството по делото в тази му част, а в останалата част, с която е отхвърлен иска за имот с площ 600 кв. м., представляващ пл. № 112 по плана на новобразуваните имоти, оставил в сила решението на районния съд.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата П. Г. Т., чрез пълномощника й адвокат В. В. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците Г. и Л. Г. , чрез пълномощника им адвокат Р. Ч. , поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, евентуално за неоснователност на жалбата.
В приложеното, съгласно указанията на съда, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и в самата касационна жалба, касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС – т. 1 и т. 2 на ППВС № 7/65 год. и ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Счита, че противоречието се отнася до необсъждането от въззивния съд на събраните доказателства и правените доводи, съгласно правилото на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 108 ЗС, като ищецът се е легитимирал като собственик на възстановения му земеделски имот, а ответниците са трансформирали правото си на ползуване по ПМС в право на собственост, съгласно пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ върху част от имота с площ 600 кв. м. Въззивният съд е обсъдил довода за наличие на разлики в наименованията на местностите, като приел, че същите нямат решаващо значение за идентифициране на имота, каквото имат границите му и заключил, въз основа на заключение на техническа експертиза и писмените доказателства, че имотът, предоставен за ползуване на ответниците е идентичен с част от имота, възстановен на ищците и представлява пл. № 112 по кадастралния план, част от който с площ по удостоверението за ползуване – 600 кв. м. е обособен като отделен имот по плана на новообразуваните имоти, а останалата част е обособен в отделен имот № 1* и със заповед № 1* от 8.07.2004 год. е възстановен на ищцата. За този имот съдът приел, че предявеният иск е недопустим, а за спорния пл. № 112 приел, че ответниците се легитимират като собственици по реда на изкупуването му по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ с оглед наличието на построена в него до 1.03.1991 год. сграда, което изключва придобитото от ищеца право чрез реституция и отхвърлил иск в тази му част.
Следователно, същественият процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в обжалваното решение, е този за наличието на правен интерес за ищцата от предявяването на иска относно имот № 1* по плана на новообразуваните имоти, относно който въззивният съд приел предявения иск за недопустим. Касаторката не поддържа становище той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в посочените ППВС и ТР, нито се констатира такова противоречие както по този въпрос, така и по поддържания в изложението такъв за необсъждане на доказателствата и доводите на страните. Изложените от същата оплаквания са неотносими към въпроса за наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като представляват такива по чл. 281 ГПК. В настоящето производство следва да се обсъжда единствено дали същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, е решен в противоречие с практиката на ВКС, така както се поддържа в изложението наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторката не се е позовала на противоречието на решения съществен процесуалноправен въпрос – този за допустимостта на исковото производство в частта относно обособения имот по плана на новобразуваните имоти, с № 1* нито на съществения материалноправен въпрос относно извода за неоснователност на иска относно имот № 112 поради противопоставяне правото на ответниците на това на ищеца с оглед предпоставките за пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изводите на въззивния съд са обусловени от направената от него преценка на данните и събрания доказателствен материал, в какъвто смисъл са и разясненията по цитираната съдебна практика, поради което и поддържаното оплакване в тази насока представлява касационно основание за отмяна, а не основание за допускане на касацията.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 773 от 3.07.2008 год. по гр. д. № 489/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от П. Г. Т. от гр. В., чрез пълномощника й адвокат В. В. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: